Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

Още с пристигането на първия свещеник Ахав усетил опасността. За да я предотврати, той настоял да бъде въведено нещо, което бил научил от евреите: денят на опрощението. Само че решил да създаде свой ритуал.

Веднъж годишно жителите на Вискос се затваряли вкъщи и правели два списъка. После се обръщали към най-високата планина и издигали първия списък към небесата.

„Ето, Господи, моите прегрешения пред теб — казвали те и изчитали списъка от грехове, които били извършили. Измами в търговията, прелюбодеяния, несправедливости и други подобни неща. — Много съм съгрешил и Те моля да ми простиш обидата, която съм Ти нанесъл.“

После — именно в това било нововъведението на Ахав — селяните изваждали от джоба си втория списък, издигали и него към небето, като продължавали да гледат към същата планина. И казвали приблизително следното: „Но ето, Господи, и списъка на Твоите прегрешения спрямо мен: накара ме да работя повече, отколкото трябва, дъщеря ми се разболя въпреки молитвите ми, стараех се да бъда честен, а ме ограбиха, понесох прекалено много страдания.“

И след като изчитали втория списък, те завършвали ритуала с думите: „Бях несправедлив към Теб, но и Ти бе несправедлив към мен. И понеже днес е денят на опрощението, Ти ще забравиш моите грехове, аз ще забравя Твоите и ще продължим да бъдем заедно още една година.“

— Да простиш на Бог! — каза чужденецът. — Да простиш на един безпощаден Бог, който през цялото време изгражда и разрушава!

— Според мен разговорът ни стана твърде личен — каза Шантал, като гледаше в друга посока. — Не съм научила толкова много от живота, че да мога да ти дам нещо.

Чужденецът не отговори.

„Това никак не ми харесва“, помисли си демонът на чужденеца, след като бе видял някаква светлина до себе си, присъствие, което изобщо не можеше да допусне. Преди две години бе отстранил тази светлина на един от безбройните плажове по света.

Поради многото легенди, келтските и протестантските влияния, лошия пример на арабина, който бе умиротворил това селище, поради постоянното присъствие на светци и бандити в околността свещеникът знаеше, че хората от Вискос не са много религиозни, въпреки че ходят на кръщенета и сватби (които сега бяха само далечен спомен), на погребения (които напоследък бяха зачестили), а също и на коледната литургия. Впрочем малко бяха тези, които си даваха труда да дойдат на двете църковни служби през седмицата — едната в събота, другата в неделя, и двете в единайсет часа сутринта; въпреки това той настояваше да ги отслужва дори и само за да оправдае присъствието си тук. Искаше да създаде впечатлението, че е свят и зает човек.

За негова изненада този ден църквата беше толкова препълнена с хора, че той разреши на някои да застанат около олтара — в противен случай нямаше как да се поберат. Вместо да включи електрическите печки, окачени на тавана, той бе принуден да помоли да отворят двата малки странични прозореца, понеже хората бяха започнали да се потят; свещеникът се питаше дали тази пот се дължи на горещината или на напрежението, което цареше наоколо.

Цялото село беше тук с изключение на сеньорита Прим — може би се бе засрамила от това, което бе казала предишния ден — и старата Берта, подозирана от всички, че е вещица и не може да понася религията.

— В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Отекна едно силно „Амин“. Свещеникът започна литургията, изрече встъплението, помоли една набожна жена, която винаги четеше, да прочете и този път текста, започна молитвения псалм и цитира Евангелието с бавен и строг глас. След това помоли онези, които бяха пред пейките, да седнат, а другите останаха прави.

Бе дошло време за проповедта.

— В Евангелието от Лука има един момент, в който някакъв големец се приближил до Исус и го попитал: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ И за наша изненада Исус отговорил: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“

Дълги години размишлявах върху този малък откъс, опитвайки се да разбера какво е казал нашият Господ Бог: нима Той не е добър? Нима целокупното християнство с неговата идея за милосърдие се основава на заповедите на някой, който смята себе си за лош? Докато накрая разбрах: Христос в оня момент е имал предвид човешката си природа; бидейки човек, той е лош. Бидейки Бог, той е добър.

Свещеникът замълча и изчака вярващите да проумеят посланието. Лъжеше и самия себе си: все още не можеше да разбере думите на Христос: та нали ако е лош като човек, то думите и делата му също ще бъдат лоши! Но това бе теологически спор и в момента не стоеше на преден план; важното бе неговото обяснение да е убедително.