Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

— Днес няма да се разпростирам много. Искам всички вие да разберете, че след като сме човешки същества, трябва да приемем, че по природа сме низши, покварени и не сме осъдени на вечни мъки само защото Исус се е пожертвал, за да спаси човечеството. Повтарям: саможертвата на Божия Син ни е спасила. Саможертвата на един-единствен човек.

Искам да завърша тази проповед, като ви припомня началото на една от свещените книги, от които е съставена Библията, Книгата на Иова. Господ седял на небесния си трон и разговарял със Сатаната. Питал го къде е бил и демонът отговорил: "Ходих по земята и я обходих".

„Обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Видя ли колко е богоязлив и как принася всички всесъжения?“

Демонът се разсмял и изтъкнал следния довод: „В края на краищата Иов има всичко, защо тогава да не е богоязлив и да не принася всесъжения? Отнеми му всичко, което си му дал, и ще видим дали ще продължава да слави Господа“, предизвикал го демонът.

Бог приел облога. Години наред наказвал оня, който най-много Го обичал. Иов бил изправен пред някаква власт, която не можел да разбере, но предполагал, че е Страшният съд, и която му отнела добитъка, убила децата му, покрила тялото му с рани. Докато накрая след всички тези страдания Иов се разбунтувал и започнал да богохулства. И едва тогава Господ му върнал всичко, което му бил отнел.

От години сме свидетели на упадъка на това село; мисля си сега дали това не е в резултат на някакво Божие наказание, точно защото винаги сме приемали безропотно всичко, което ни е било давано, сякаш заслужаваме да изгубим мястото, където живеем, полята, където отглеждаме житото и овцете, къщите, които са били издигнати благодарение на мечтите на нашите прадеди. Дали не е дошъл моментът да се разбунтуваме? И ако Господ е накарал Иов да стори това, дали не иска и от нас да сторим същото?

Защо Господ е принудил Иов да направи това? За да докаже, че Иов е лош по природа и всичко, което Той му е дал, е било от милост, а не заради доброто му поведение. Ние съгрешаваме поради суетата, която ни кара да се смятаме за много добри — оттам идва и наказанието, което трябва да изстрадаме. Господ приел облога с демона и — на пръв поглед — извършил несправедливост. Спомнете си: Господ приел облога с демона. И на Иов бил даден урок, защото и той като нас съгрешавал поради суетата, която го карала да се мисли за добър човек.

„Никой не е благ“, казва Господ. Никой. Нека да престанем да се преструваме на добри, защото това обижда Бога, и да приемем грешките си; а ако някой ден се наложи да сключим облог с демона, нека си спомним, че Господ, който е на небесата, е сторил същото, за да спаси душата на Своя раб Иов.

Проповедта бе приключила. Свещеникът помоли всички да станат прави и продължи църковната служба. Не се съмняваше, че добре са разбрали посланието му.

— Хайде да тръгваме! Всеки по пътя си, аз с моето златно кюлче, а ти…

— Не с твоето, а с моето златно кюлче — прекъсна я чужденецът.

— Ти трябва само да си събереш нещата и да заминеш. Ако остана без това злато, ще трябва да се върна във Вискос. Ще бъда уволнена или заклеймена от цялото село. Ще помислят, че съм излъгала. Ти не можеш да направиш това с мен, наистина не можеш. Кажи, че съм заслужила тази отплата заради работата, която свърших!

Чужденецът стана и взе няколко горящи клона от огъня.

— Вълкът ще бяга от огъня, нали? Аз отивам във Вискос. Ти направи каквото сметнеш за добре, открадни и избягай, ако искаш, мен това не ме интересува. Имам по-важни неща за вършене.

— Чакай! Не ме оставяй сама тук!

— Тогава ела с мен!

Шантал погледна огъня пред себе си, скалата във формата на У, чужденеца, който се отдалечаваше, отнасяйки със себе си част от огъня. Би могла да направи същото: да извади няколко горящи клона, да изрови златото и да се спусне право в долината; нямаше смисъл да се връща вкъщи, за да вземе спестените си пари, които така грижливо бе пазила. Когато пристигне в града, който се намира в края на долината, ще помоли да оценят кюлчето в някоя банка, ще го продаде, ще си купи дрехи и куфари, ще бъде свободна.

— Чакай! — извика тя на чужденеца, но той продължаваше да върви към Вискос и скоро щеше да се скрие от погледа й.

„Мисли бързо!“ — каза си тя.

Нямаше какво толкова да мисли. Извади няколко клона от огъня, отиде до скалата и отново изрови златото. Взе го в ръка, избърса го с роклята си и за трети път започна да му се любува.

Обзе я паника. Сграбчи сноп съчки от огъня и се затича по пътя, по който бе поел чужденецът, чиято омраза лъхаше през всичките му пори. Бе срещнала два вълка в един и същи ден, единият се боеше от огън, а другият не се боеше от нищо, защото вече бе изгубил всичко, което е било важно за него, и сега се бе втурнал слепешката, за да разруши онова, което е пред него.