Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

— Защо стоим тук и разговаряме? — попита Шантал, раздразнена, че този човек, когото мразеше повече от всичко на света, познава толкова добре душата й. — Защо не вземем парите и не тръгнем?

— Защото вчера си дадох сметка, че като предлагам да бъде извършено онова, което най-много ме отвращава — безпричинно убийство, каквото застигна жена ми и дъщерите ми, — в действителност искам да се спася. Спомняш ли си за един философ, когото цитирах по време на първия ни разговор? Онзи, които казваше, че адът на Господ е именно любовта му към хората, защото през всяка секунда от вечния Си живот Той се измъчва заради човешкото поведение? Е добре, същият този философ е казал и друго: Човек се нуждае от най-лошото в себе си, за да достигне до най-доброто, което притежава.

— Не разбирам.

— По-рано мислех само как да си отмъстя. Също като жителите на твоето село: мечтаех, кроях планове денем и нощем и нищо не правех. По едно време започнах да следя в пресата живота на хора, които са изгубили любимите си същества при подобни обстоятелства, но след това са действали по начин, коренно противоположен на моя: създавали са групи за подпомагане на жертвите, институции, които да изобличават несправедливостите, кампании, с които да покажат, че болката от загубата никога не може да бъде заместена от бремето на отмъщението.

Аз също се опитах да погледна на нещата от някаква по-благородна гледна точка: не успях. Но сега, когато се въоръжих със смелост, когато достигнах до това крайно положение, открих светлина в тунела.

— Продължавай — каза Шантал, защото и тя бе започнала да съзира някаква светлина.

— Не искам да доказвам, че човечеството е покварено. Напротив, искам да докажа, че аз самият несъзнателно съм желал нещата, които са ми се случили, защото съм лош, защото съм изрод, който си е заслужил наказанието, наложено му от живота.

— Искаш да докажеш, че Бог е справедлив.

Чужденецът се замисли за миг.

— Възможно е.

— Не знам дали Бог е справедлив. Във всеки случай, с мен не е много коректен и това, което разрушава душата ми, е именно чувството на безпомощност. Не мога да бъда нито тъй добра, както бих искала, нито толкова лоша, колкото смятам, че е необходимо. Преди няколко минути мислех, че Той ме е избрал, за да си отмъсти за цялата тъга, която хората Му причиняват. Смятам, че и ти изпитваш същите съмнения, само че в много по-голям мащаб: добротата ти не е била възнаградена.

Шантал се учудваше на собствените си думи. Демонът на чужденеца забеляза, че ангелът на момичето е заблестял по-ярко и нещата коренно са се променили.

„Реагирай!“ — настояваше той пред другия демон.

„В момента реагирам — отвърна той. — Но битката е трудна.“

— При теб проблемът не е точно в Божията справедливост, а във факта, че винаги си избирала да бъдеш жертва на обстоятелствата — каза мъжът. -Познавам много хора, които са в подобно положение.

— Като теб например.

— Не. Аз се разбунтувах срещу нещо, което ми се случи, и изобщо не ме интересува дали хората одобряват поведението ми, или не. При теб е точно обратното, повярвала си в ролята си на безпомощно сираче, на някой, който желае да го приемат на всяка цена; и понеже това невинаги се случва, нуждата да бъдеш обичана се превръща в смътно желание за отмъщение. Дълбоко в себе си ти би искала да бъдеш като останалите жители на Вискос — впрочем дълбоко в себе си всички ние искаме да бъдем като другите. Съдбата обаче ти е отредила друга история.

Шантал поклати глава в знак на несъгласие.

„Направи нещо! — казваше демонът на Шантал на своя събрат. — Макар и тя да казва «не», душата й започва да разбира и да се съгласява.“

Демонът на чужденеца се чувстваше безкрайно унижен, защото новодошлият бе забелязал, че той не е достатъчно силен, за да накара човека да замълчи.

„Това са празни приказки — отговори той. — Нека да ги оставим да говорят, после самият живот ще ги накара да действат по съвсем друг начин.“

— Не исках да те прекъсвам — продължи чужденецът. — Довърши, моля те, онова, което бе започнала да говориш за справедливостта на Господ!

Шантал бе доволна, че повече не се налага да слуша неща, които не иска да чуе.

— Не знам дали има смисъл. Но ти сигурно си забелязал, че хората от Вискос не са много религиозни, въпреки че в селото има църква както във всички селища от областта. И това е заради Ахав, който, въпреки че бил покръстен от свети Савин, имал сериозни съмнения относно влиянието на свещениците; тъй като повечето от първите жители на селището били бандити, той смятал, че единственото, което постигали свещениците с техните заплахи за вечни мъчения, било да ги върнат обратно към престъпленията. Хора, които няма какво да губят, никога не се замислят за вечния живот.