Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

За пръв път бе чул гласа му на един остров, където бе заминал скоро след като бе напуснал фирмата; намираше се на плажа, потънал в мъка. Опитваше се отчаяно да повярва, че болката му все някога ще свърши, когато видя най-красивия залез в живота си. Именно тогава отчаянието се върна по-силно отвсякога, достигна до дъното на душата му — защото този залез заслужаваше да бъде видян от жена му и дъщерите му. Разплака се неудържимо и почувства, че никога повече няма да излезе от тази бездна.

И в този миг някакъв приятен, дружески настроен глас му каза, че не е сам, че всичко, което му се е случило, е имало смисъл, и този смисъл е именно да му бъде показано, че съдбата на всеки човек е предначертана. Трагедията настъпва неизбежно и нищо от това, което правим, не може да промени дори и една частица от злото, което ни очаква.

„Доброто не съществува: добродетелта е само едно от лицата на страха — бе казал гласът. — Когато човек го осъзнае, разбира, че този свят не е нищо друго освен някаква Божия шега.“

Веднага след това гласът — който се представи като владетеля на света, осведомен за всичко, което става на земята — започна да му посочва останалите хора на плажа. Прекрасният баща, който в този момент прибираше багажа и помагаше на децата си да облекат връхните си дрехи и който не би имал нищо против една авантюра със секретарката си, но се боеше от реакцията на жена си. Жената, която би искала да работи и да бъде независима, но се страхуваше от реакцията на мъжа си. Децата, които се държаха добре само защото ги беше страх от наказание. Момичето, което четеше книга в едно бунгало, придавайки си отегчен вид, докато дълбоко в душата си се ужасяваше от вероятността да остане само до края на живота си. Младежът с ракетата, който се притесняваше от факта, че трябва да отговори на изискванията на родителите си. Момчето, което сервираше тропически коктейли на богатите клиенти и се боеше, че всеки момент може да бъде уволнено. Девойката, която искаше да стане балерина, но се бе записала да следва право от страх какво ще кажат съседите. Старецът, който не пушеше и не пиеше под предлог, че така се чувства по-добре, докато в действителност страхът от смъртта шушнеше като вятър в ушите му. Двамата млади, които преминаха край него тичешком. Изпод краката им летяха пръски и бяха усмихнати, но ги гризеше скритият страх, че един ден ще бъдат стари, скучни, болни. Мъжът, който бе спрял моторницата си така, че всички да го видят, махаше с ръка усмихнат, но се боеше, че може неочаквано да изгуби парите си. Собственикът на хотела, който гледаше цялата тази райска сцена от офиса си, стараеше се всички да бъдат доволни и да се забавляват, бе много взискателен към счетоводителите си, но дълбоко в себе си се страхуваше, защото знаеше, че колкото и да е честен, държавните служители винаги могат да открият грешка в счетоводството му, ако поискат.

Страх цареше у всички, които се намираха на красивия плаж в този прекрасен следобед. Страхът, че ще останат сами, страхът от тъмното, което населява въображението им с демони, страхът да не би да направят нещо, което да не отговаря на правилата за добро поведение, страхът от Божия съд, страхът от забележките на околните, страхът от правосъдието, което наказва всяка грешка, страхът да рискуваш и да загубиш, страхът да спечелиш и да се наложи да понасяш завистта, страхът да обичаш и да бъдеш отхвърлен, страхът да поискаш увеличение на заплатата, да приемеш покана, да отидеш на непознати места, страхът, че няма да научиш добре някой чужд език, че не можеш да впечатлиш останалите, че ще остарееш и ще умреш, че ще забележат недостатъците ти, а не качествата ти или че няма да забележат нито недостатъците, нито качествата ти.

Страх, страх, страх. Животът, това бе режимът на страха, сянката на гилотината. „Надявам се, че сега си по-спокоен — бе чул той демона. — Всички се страхуват; не си само ти. Единствената разлика е в това, че ти вече си преживял най-трудното; онова, от което най-много си се страхувал, се е превърнало в действителност. Няма какво повече да губиш, докато всички тук на плажа живеят със страха до себе си, някои го осъзнават, други се опитват да го игнорират, ала всички знаят, че той съществува и накрая ще ги победи.“

Колкото и невероятно да изглежда, след това, което чу, изпита облекчение, като че ли чуждото страдание бе намалило собствената му болка. От този момент демонът все по-често се появяваше до него. От две години постоянно съжителстваше с него и не изпитваше нито удоволствие, нито мъка от факта, че той напълно бе обсебил душата му.