Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

— Както полицията, така и терористите използваха оръжия, произведени от моя завод. Никой не знаеше как бяха попаднали в ръцете на терористите, а и това нямаше значение: оръжията бяха налице. Въпреки цялото ми старание, въпреки борбата ми всичко да се извършва според най-строгите норми на производство и търговия семейството ми бе убито от нещо, чиято продажба аз самият вероятно бях уговорил в някой скъп ресторант, разговаряйки за времето или за световната политика.

Още една пауза. Когато продължи, като че ли вече говореше друг човек, съвсем безразличен към всичко това.

— Познавам добре оръжието и мунициите, с които е било убито семейството ми, и знам къде са се целили: в гърдите. Куршумът пробива малък отвор на влизане, по-малък от обиколката на кутрето ти. Но щом достигне до някоя кост, се разделя на четири и всяко от парчетата продължава в различна посока, унищожавайки безмилостно всичко, което се изпречи на пътя му: бъбреци, сърце, черен дроб, бели дробове… А когато срещне нещо по-плътно, като прешлен например, отново променя посоката си, отнасяйки остри костици и разкъсани мускули — докато накрая успее да излезе. Всеки един от четирите изходни отвора е голям почти колкото юмрук и въпреки това куршумът все още има силата да разпръсква из стаята парчета от влакна, месо и кости, налепили се по него, докато е преминавал през тялото. Всичко това трае по-малко от две секунди: две секунди не са дълъг период, за да умреш, но времето не се измерва по този начин. Надявам се, че разбираш.

Шантал кимна утвърдително.

— В края на годината напуснах работа. Обиколих всички краища на земята, като оплаквах мъката си и се питах как е възможно човешкото същество да е способно на такава жестокост. Изгубих най-важното, което всеки човек притежава: вярата в ближния. Смях се и плаках над иронията, с която Бог ми показа по този толкова абсурден начин, че съм инструмент на Доброто и Злото. Постепенно престанах да проявявам състрадание и днес сърцето ми е сухо: все ми е едно дали ще съм жив или мъртъв. Но преди това, в името на жена си и двете си дъщери, трябва да разбера какво се е случило в онова убежище. Разбирам, че може да се убива от омраза или от любов, но нима е възможно това да стане без причина, само заради някаква сделка? Може би ще ти се стори наивно — в крайна сметка хората всекидневно се избиват за пари, — но мен това не ме интересува, мисля единствено за жена си и дъщерите си. Искам да разбера какво точно е станало в главите на онези терористи. Искам да разбера дали в даден момент не са могли да изпитат милост към тях и да ги пуснат да си вървят, след като семейството ми няма нищо общо с тази война. Искам да знам дали няма частица от секундата, в която Доброто и Злото да се сблъскат и Доброто да победи.

— Но защо точно Вискос? Защо моето село?

— А защо точно оръжията от моя завод, след като на света има толкова оръжейни заводи, върху някои от които не се упражнява никакъв контрол от страна на правителството?! Отговорът е съвсем прост: случайно. Трябваше ми някое малко селище, в което всички да се познават и да се обичат. Но в мига, в който научат за наградата, Доброто и Злото отново ще застанат едно срещу друго и онова, което е станало в убежището, ще се случи и в твоето село. Терористите вече са били обградени, обречени; и въпреки това са убили, за да изпълнят някакъв ненужен, лишен от смисъл ритуал. Селото ти има на разположение нещо, което на мен не ми бе предложено: възможността за избор. Вместо от полиция жителите му ще бъдат обградени от жаждата за пари, могат дори да повярват, че на тях се пада мисията да защитят и спасят селището -въпреки това все още ще имат свободата да решават дали да убият заложника. Искам само едно: да видя дали други хора биха действали по-различно от начина, по който постъпиха онези нещастни и кръвожадни младежи. Както ти казах на първата ни среща, историята на един човек всъщност е история на цялото човечество. Ако наистина съществува състрадание, ще разбера, че съдбата е била жестока към мен, но понякога може да бъде милостива към другите. Това с нищо няма да промени чувствата, които изпитвам, няма да върне семейството ми, но поне ще отстрани демона, който върви до мен и ми отнема всякаква надежда.

— А защо искате да узнаете дали съм способна да ви обера?

— Поради същата причина. Ти може би делиш света на леки и тежки престъпления: не е така. Вярвам, че и терористите са разделяли света по този начин: мислели са, че убиват заради някаква кауза, а не само заради удоволствие, любов, омраза или пари. Ако ти вземеш златното кюлче, ще трябва да обясниш престъплението пред самата себе си, след това пред мен и аз ще разбера как убийците са оправдали пред себе си убийството на най-скъпите ми същества. Сигурно вече си забелязала, че през всичките тези години се опитвам да разбера какво се е случило; не знам дали това ще ми донесе спокойствие, но не виждам друга алтернатива.