Харлан Коубън - Дръж се здраво

Пиетра чу спирачките на пристигащите автомобили. Погледна през прозореца и забеляза дребната жена, която с решителни крачки се бе запътила към входа. Премести поглед надясно, видя четирите полицейски коли и всичко й стана ясно.

Без всякакво колебание грабна мобифона. В списъка й за бързо набиране имаше само един номер. Натисна го.

— Какво има? — запита Наш на второто позвъняване.

— Полицията е тук.

Още щом видя Джо Луистън да слиза по стълбите, Доли го запита:

— Какво е станало?

— Нищо — отвърна й с все още изтръпнали устни.

— Виждаш ми се зачервен.

— Нищо ми няма.

Доли обаче познаваше съпруга си много добре и не се хвана. Стана и се приближи до него. Той отстъпи назад и само дето не побягна.

— Какво има?

— Нищо, кълна ти се.

Тя застана точно пред него.

— Гай Новак ли? Какво пак е направил? Защото, ако…

Джо сложи ръце на раменете на съпругата си. Очите му зашариха по лицето й. Тя открай време разчиташе настроенията му. Точно в това бе проблемът. Прекалено добре го познаваше. Почти нямаха тайни един от друг. Но в случая ставаше дума именно за тайна. Мариан Гилеспи.

Влязла в ролята на загрижен родител, бе поискала да се срещне с него. Чула била за ужасното нещо, което Джо казал на дъщеря й Ясмин, но звучеше така, сякаш бе готова да прояви разбиране. Понякога човек изръсва нещо, което не е искал да каже, бе му рекла по телефона. Никой не е застрахован от грешки. Бившият й съпруг може и да е пощурял от гняв, но тя, Мариан, не е. Била готова да седне и да разговаря, за да чуе позицията и на Джо по въпроса.

Сигурно има начин нещата да се оправят, предположила бе Мариан.

Джо бе въздъхнал от облекчение.

Седнаха и разговаряха. Мариан му съчувстваше. Докосна ръката му. Страшно й допадал учителският му подход. Изгледа го жадно, а и беше облечена в нещо с дълбоко деколте и впито по тялото. Прегръдката им в края на срещата трая с няколко секунди повече, отколкото трябваше. Устните й се задържаха близо до врата му. Дишането й се учести. Неговото също.

Как можа да допусне подобна глупост?

— Джо? — Доли направи крачка назад. — Какво има?

Мариан от самото начало е имала предвид да го прелъсти за отмъщение. Как можа да не се усети? А след като тя постигна своето, само няколко часа след като той си тръгна от мотела й, започна да му се обажда по телефона:

„Всичко съм записала, копеле мръсно…“

Заложила скрита камера в хотелската стая и сега заплашваше да изпрати записа първо на Доли, после на училищното настоятелство, а след това — на всеки имейл адрес, който открие в училищния указател. Заплахите й траяха три дни. Джо престана да спи, да яде. Отслабна. Умоляваше я да не го прави. По едно време Мариан като че ли загуби ентусиазъм, сякаш цялото мероприятие с отмъщението я бе изтощило. Обади му се да му каже, че май нямало в крайна сметка да праща записа.

Целта й е била да го измъчи — е, напълно бе успяла — и сигурно е решила, че му стига.

На следващия ден обаче Мариан прати имейл на служебния адрес на жена му.

Лъжливата кучка.

Слава богу, че Доли не бе много на „ти“ с електронната поща. Джо знаеше паролата й и често я проверяваше вместо нея. Когато видя имейла с прикаченото към него видео, направо откачи. Изтри го и смени паролата, та Доли да не може да влезе в собствената си пощенска кутия.

Добре, де, но колко дълго можеше да задържи положението?

Не знаеше какво да предприеме. Не познаваше никой, който да го разбере и да заеме безрезервно неговата страна. И тогава се сети за Наш.

— Божичко, Доли…

— Кажи.

Трябваше да сложи край на цялата история. Наш беше убил човек. Убил бе самата Мариан Гилеспи. Сега липсваше и онази жена, Кордоба. Джо се мъчеше да разбере връзката между двете. Вероятно Мариан е дала копие от записа на Реба Кордоба. Имаше резон.

— Кажи ми, Джо.

Самият Джо бе извършил нещо лошо, но с намесването на Наш престъплението му бе станало хилядократно по-голямо. Идваше му да си признае всичко пред Доли. Ясно му бе, че друг начин нямаше.

Доли го погледна в очите и кимна:

— Не се бой. Просто ми разкажи.

В този миг обаче с Джо Луистън стана нещо странно. Заработи инстинктът му за самосъхранение. Добре, де, Наш бе сторил нещо ужасно, но защо трябваше Джо да го подсилва още повече като извърши брачно (в най-добрия случай) самоубийство? Какво щеше да спечели, ако съсипеше Доли, а неминуемо — и цялото си семейство? В края на краищата Наш носеше отговорността за собствените си деяния. Джо изобщо не го бе карал да стига толкова далеч — най-малкото пък да убива някого! Очакваше Наш да предложи пари на Мариан срещу записа, да сключи някакво споразумение с нея и в най-лошия случай — да я сплаши. Открай време усещаше, че Наш действа на ръба, но и през ум не му беше минавало, че може да стигне чак дотам.