Харлан Коубън - Дръж се здраво

Какъв смисъл имаше да вдига тревога сега?

Наш, който имаше желание да му помогне, щеше да свърши в затвора. Пък и кой го бе вкарал в игра, а?

Джо.

Нима полицията щеше да повярва, че Джо не е знаел какво ще направи Наш? Като си помислиш, Наш напълно влизаше в ролята на наемния убиец. А нали полицията винаги гонеше повече онзи, който е дал поръчката?

В случая — пак Джо.

Все още съществуваше вероятност, макар и малка, всичко да се размине. Не успяват да хванат Наш. Никой никога не вижда видеото. Вярно, Мариан е мъртва, но нищо не може да се направи по въпроса — нима тя не си го търсеше? Не беше ли прекалила с шантажирането? Вярно, Джо бе направил неволна грешка, но нима Мариан не се бе юрнала да разбива семейството му?

Имаше обаче една малка подробност.

Днес се бе получил нов имейл. А Мариан бе мъртва. Което означаваше, че Джо не е успял да запуши всички пробойни.

Гай Новак — последната пролука, която му оставаше да запуши. Точно там трябваше да отиде Наш. А Наш не се обаждаше, нито пък отговаряше на текстовете му, защото в момента изпълняваше поставената му задача.

Сега вече всичко му бе ясно.

Трябваше да седи мирно и да се надява на най-доброто. Но това означаваше, че Гай Новак може да умре.

Което вероятно щеше да сложи край на проблемите му.

— Джо? — каза Доли. — Кажи ми, какво има?

Не знаеше как да постъпи. Но във всеки случай не възнамеряваше да казва на Доли. Имаха малка дъщеричка, процъфтяващо семейство. С подобни неща шега не бива.

Но и не можеш да оставиш човек да умре току-така.

— Трябва да вървя — каза и хукна към вратата.

Наш прошепна в ухото на Гай Новак:

— Викни на момичетата, че слизаш в мазето и не искаш да те безпокоят. Разбра ли?

Гай кимна. Отиде до долния край на стълбите. Наш натисна острието на ножа в гърба му, съвсем близо до бъбрека. Установил бе от личен опит, че това е най-добрата техника — натискаш малко повечко, отколкото е необходимо. Колкото да усетят болката и да разберат, че не си играеш.

— Момичета, слизам до мазето за няколко минути. Вие стойте горе, Окей? Не искам да ми пречите.

Отгоре се дочу слаб глас:

— Окей.

Гай се извърна към Наш. Наш прокара върха на ножа през гърба му и го опря в корема му. Гай нито трепна, нито отстъпи.

— Ти ли уби жена ми?

— Мислех, че ти е бивша — усмихна се Наш.

— Какво искаш от мен?

— Къде са ти компютрите?

— Лаптопът е в чантата до стола. Настолният е в кухнята.

— Други?

— Няма. Вземай ги и изчезвай.

— Първо трябва да си поговорим, Гай.

— Ще ти кажа всичко, което искаш да знаеш. Имам и пари. Твои са. Само не закачай момичетата.

Наш го огледа. Сигурно си даваше сметка, че вероятно днес му е последният ден на земята. Нищо в дотогавашната ми биография не подсказваше, че е способен на героизъм, но сега сякаш бе събрал всичко у себе си и се готвеше за някаква отчаяна последна отбрана.

— Ако не се опъваш, няма да ги пипна — каза Наш.

Гай го погледна право в очите, сякаш искаше да съзре лъжата в тях. Наш отвори вратата към мазето. Слязоха заедно. Наш затвори вратата след себе си и щракна ключа на лампата. Мазето си стоеше недовършено. Подът бе от гол бетон. По тръбите къркореше вода. Срещу един сандък бе подпряно платно с акварелен пейзаж. Наоколо бяха пръснати стари шапки, постери и кашони.

Наш носеше всичко необходимо в сака си. Извади ролката изолирбанд и точно в този миг Гай Новак извърши голяма грешка.

Опита се да го удари с юмрук и се провикна:

— Бягайте, момичета!

Наш го перна с лакът през гърлото, с което го прекъсна. После го тресна с длан по челото. Гай се хвана за гърлото и се срути на пода.

— Само гък да кажеш още — изсъска Наш, — ще доведа дъщеря ти и ще те накарам да гледаш. Разбра ли?

Гай се смрази. Бащинството е способно да превърне в смелчага дори и един жалък червей като Гай Новак. Дали и те с Касандра щяха да имат вече деца, мина през ума на Наш. Сигурно. Касандра произхождаше от голямо семейство. Казваше, че иска и те да имат много деца. Той самият не бе толкова убеден — мирогледът му беше доста по-мрачен от нейния, — но никога нищо нямаше да й откаже.

Погледна надолу. Дали пък да не ръгне Новак в крака или да му отреже някой пръст? Няма нужда. Гай бе направил своя ход и си бе извлякъл поуката. Повече нямаше да посмее.

— Обърни се по корем и сложи ръце зад гърба си.

Гай изпълни командата. Наш омота изолирбанда около китките и лактите му. После повтори същото и с краката. Опъна назад ръцете, сви краката в коленете и привърза китките към глезените. Класика в жанра. Накрая омота устата на Гай пет пъти.