Харлан Коубън - Дръж се здраво

Долнокачественият секс — великият обединител.

— Имаш десет минути за почивка, Антъни.

Антъни се запъти към вратата. Макар и клонящо към залез, слънцето го накара да примига. Така бе във всички тези заведения, дори и нощем. Тъмнината в стрипклубовете е някак си особена. Излизаш навън и започваш да я прогонваш с мигане, сякаш си Дракула по време на запой.

Посегна да извади цигара, но се сети, че ги отказва. Не че искаше, но жена му бе бременна, а той открай време й беше обещал — никакъв вторичен дим около бебето. Сети се за Майк Бай и проблемите, които децата му му създаваха. Майк беше готин. Твърд тип, нищо че бе следвал в „Дартмът“. Не отстъпва. Някои се правят на пичове само след като са пили, или защото искат да впечатлят гаджето. Други се репчат от тъпота. Но Майк не бе от тях. Просто нямаше ръчка за заден ход. Стабилен. Колкото и да е странно, на Антъни му се искаше и той да е като него.

Погледна часовника. От почивката оставаха само две минути. Леле, ама как му се пушеше само. За обедната смяна плащаха по-малко, отколкото за нощната, но пък и проблемите бяха далеч по-малко. Не вярваше в разните там суеверия, но луната явно упражняваше някакво влияние. Нощите бяха създадени за сбивания, а при пълнолуние направо не му оставаше време да си отдъхне. На обяд момчетата бяха по-кротки. Седяха си, гледаха и дъвчеха боклуците от най-отвратителната „шведска маса“, която човек може да си представи — гадости, които Майкъл Вик не би дал и на куче.

— Край на почивката, Антъни.

Той кимна и се запъти към вратата, но в този миг мерна минаващия покрай него младеж с допрян до ухото мобифон. Зърна го само за секунда, може би и за по-кратко, и всъщност не видя лицето му. Но зад него вървеше един друг, явно бяха заедно. И онзи беше с яке.

Гимназиално яке.

— Антъни?

— Само за секунда — рече. — Трябва да проверя едно нещо.

На вратата Гай Новак целуна Бет за довиждане.

— Благодаря ти, че се погрижи за децата.

— Моля ти се. Радвам се, че можах да помогна с нещо. Истински съжалявам за случилото се с бившата ти жена.

Егати и гаджето, помисли си Гай. Зачуди се дали Бет изобщо ще дойде втори път, или след днешния ден ще го отпише окончателно. Но мисълта му не се задържа за дълго.

— Още веднъж ти благодаря.

Затвори вратата след нея и се упъти към барчето. Не пиеше кой знае колко, но сега имаше нужда да се подкрепи. Момичетата бяха горе и гледаха някакво дивиди. Провикна се да им каже да си догледат филма спокойно. Това щеше да даде време на Тиа да прибере Джил, а и на Гай — да изчисли как точно да съобщи вестта на Ясмин.

Сипа си уиски от бутилка, която вероятно не бе докосвал от три години. Гаврътна го, усети как прогаря гърлото му и си сипа още едно.

Мариан.

Спомни си как бяха започнали преди толкова много години — летен романс на брега, където и двамата работеха в ресторант за туристи. Към полунощ приключваха с почистването му, опъваха одеяло на плажа и гледаха звездите. Вълните тътнеха, а чудодейният аромат на солената вода успокояваше голите им тела. Завърнали се в колежите си през есента — той в Сиракюз, тя в Делъуеър, — ежедневно си говореха по телефона. Пишеха си писма. Той купи един много стар олдсмобил сиера и всеки уикенд пътуваше по повече от четири часа, та да се видят. Пътуването му се струваше безкрайно. Жадуваше за момента, в който изскачаше на спринт от колата и я сграбчваше в обятията си.

Сега седеше у дома, а миналото му се явяваше ту в едър план, ту в общ, та в някой миг нещо много далечно сякаш му кацаше на рамото.

Пое още една яка глътка уиски. Почувства топлина.

Божичко, как обожаваше Мариан, а тя направо стъпка всичко в калта. За какво й беше? За този й край? Размазаното лице, което тъй нежно бе целувал на плажа; красивото тяло, изхвърлено сякаш е боклук в някаква странична уличка.

Как да се отърве от всичко това? Когато паднеш отвисоко; когато си мечтал да прекараш всеки миг с някой, който ти се е струвал прекрасен и очарователен, как, по дяволите, можеш да се отървеш от подобни спомени?

Гай бе престанал да обвинява себе си. Сега допи уискито, залитна леко на връщане към барчето и си сипа още едно. Каквото си бе постлала Мариан, на това беше легнала и умряла.

Тъпа кучка.

Какво търсеше там, Мариан? Тук имахме толкова неща, които ни свързваха. Всички онези главозамаяни нощи по баровете и скачането от едно легло в друго — докъде те отведоха те, единствена моя истинска любов? Накараха ли те да се чувстваш пълноценна? Направиха ли те щастлива? Дадоха ли ти нещо друго, освен празнота? Имаше прекрасна дъщеричка, обожаващ те съпруг, дом, приятели, общество, живот — защо всичко това не ти стигаше?