Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Азотният контейнер се издигаше от кафявата пръст като монолит, черен и ням. Яков обеща половин литър вода на всеки, който измисли за какво да го използват.

Вятърът ставаше все по-силен и по-горещ. Прахът покриваше всичко. Хората с белодробни проблеми започваха да се задъхват.

Слънцето залезе в 18:16. Примирието свърши и съдбата им отново се намираше в собствените им ръце. Огненочервеният диск потъваше в тресавищата на запад. В небето, където нощта се срещаше с деня, изгряха първите звезди. Хоризонтът на изток вече чернееше като кадифе. Според древната еврейска концепция за измерване на времето денят почти изтичаше. Краят на шабат. Влиянието на равина малко щеше да спадне.

Хауснер се запъти към слабо охранявания западен склон. Откри малко дере, изолирано от всички останали, легна на земята и впери очи в променящото се небе. Както винаги в пустинята, въздухът бързо се охлаждаше и вятърът утихна. Яков гледаше, без да мига, чудните черни висини, осеяни с ярки звезди. Не беше виждал такова небе от детството си, когато всички дни бяха слънчеви, а нощите — звездни и вълшебни. Отдавна не бе лежал на открито под звездите.

Той се изтегна с наслада върху топлата пръст. Тъмната половина от небето се спускаше на запад и изтласкваше светлината. Всичко беше невероятно красиво. Нищо чудно, помисли си Хауснер, че пустинните народи по света винаги бяха фанатично верни на боговете си. Човек почти можеше да ги види и докосне в поразяващата игра на земните и небесните явления.

Откъм мочурищата завиха чакали. Воят им бързо се приближаваше и Яков предположи, че тичат към Ефрат. Преследваха някакво нещастно животинче, осмелило се да пие вода под прикритието на нощта. После се разнесоха ужасени писъци и звуци от битка. След това — тишина. Хауснер потръпна.

Странният сумрак на пустинята продължи само няколко минути след залеза. Последва мрак.

Луната щеше да изгрее след часове. Дали Риш щеше да атакува като чакалите през този период на тъмнина? Брин не бе забелязал ашбалите да се придвижват от района на Портата на Ищар и да заемат позиция за атака. Оставаха само постовете в подножието на хълма. Ала това не означаваше нищо. Дали Риш щеше да ги атакува през нощта? Всеки командир би го направил. Това даваше на израелците около половин час преди вероятното начало на нападението. Достатъчно време, за да погребат Мойсей Хес.

Хауснер реши да не присъства на погребението. Нямаше смисъл. Можеше да получи повече духовна сила, като гледа небесата, отколкото ямата в земята — и при това да слуша как рави Левин говори за рая.

Опита се да различи съзвездията, но установи, че ги е забравил. Лесно откри Голямата мечка, също Орион и Телец, но само толкова. Постигна по-голям успех със звездите, Кастор и Полукс, Полярната звезда и Вега.

Именно вавилонците бяха първите астролози на древния свят. Подобно на жителите на съвременен Ирак, те бяха спали върху плоските покриви на къщите си. Как да не измислят безброй предания за небесните тела? Отначало ревниво бяха пазили познанията си и не ги бяха предавали на другите цивилизации. Но след упадъка на Вавилон бяха тръгнали по световните пътища като професионални астролози. Дълго след като древните бяха забравили града, името „халдеец“, синоним на „вавилонец“, се бе превърнало в нарицателно за астролог и магьосник. Историята помнеше съдбата на Вавилон заради неговото високомерие и поквара. Неговият народ беше обречен да се скита по света, да продава древните си тайни за парче хляб и накрая да бъде запомнен единствено като племе на магьосници. Но те бяха дали на човечеството огромни познания за звездите. Странно, помисли си Хауснер, от всички цивилизовани народи единствено евреите никога не бяха проявявали интерес към астрологията и астрономията. Навярно можеше да разработи цяла теория за причините, ала се чувстваше прекалено уморен, за да мисли за това.

Тя коленичи до него и го погледна.

— Отвратителна дупка. Излез оттам.

— Това е утроба. — Хауснер не можеше да я види. Как го беше открила и откъде знаеше, че е той? Сигурно беше била наблизо още преди залез-слънце.

— Нищо подобно. Това дере е сухо и мъртво. Ставай. Погребението започва.

— Ти върви.

— Страх ме е. Съвсем се е стъмнило. Заведи ме дотам.

— На първата среща никога не ходя на погребения. Имаме петнайсетина минути. Искам да се любим.

— Не мога.

— Заради Ласков ли?

— Да. И заради съпруга ми. Не съм в състояние да понеса нови усложнения.