Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Припряно се любиха между залеза и края на погребалната церемония, също като Хауснер и Бернщайн, но по-диво. От време на време някой от двамата изпадаше в паника и те спираха, за да огледат склона. Бяха се смели на странното си любовно приключение. Ала това беше преди, когато нямаше голяма вероятност ашбалите да атакуват. Вече бяха облечени и опасността от нападение ставаше съвсем реална.

Наоми Хабер доближи око до мерника и погледна през него. Това бе съвсем различно от състезателната стрелба. Съвсем различно. Можеше да поразява движещи се и неподвижни мишени с невероятна точност, но не и на такъв пресечен терен. При това нощем. Зловещата зеленикава светлина я смущаваше.

— Виждаш ли нещо? — попита Брин.

— Като че ли не. Този проклет вятър…

— Зная — каза той. Вятърът вдигаше прах и хвърляше призрачни сенки по земята, сенки, които можеха да се видят само с мощния мерник.

Наоми тихо изруга и му подаде пушката.

— Нямам опит в такива условия.

Брин взе оръжието и го насочи нагоре. Трябваха му цели три минути, за да забележи кръжащия над хълма „Лиър“. Най-малко на два километра височина. Далеч извън обсега му. Хауснер му беше наредил да следи за самолета и да се опита да го свали. Помисли си дали да не стреля веднъж, но реши да не хвърля на вятъра патроните. Заглушаваха радиостанцията им и трябваше да се примирят с това. Натан изключи мерника и свали оръжието.

— Хайде да дадем на батериите пет минути почивка. — Той запали цигара и скри огънчето в шепи.

Ашбалите не бързаха, изчакваха да си поемат дъх и пъргаво се придвижваха зад следващото прикритие. Знаеха, че израелците са поставили предупредителни устройства и наблюдателни постове. Имаха заповед отначало да не отвръщат на противниковия огън. Ако в този момент приложеха тактиката на бързата безшумна атака, можеха за минути да преодолеят брустверите и да се хвърлят във вражеските окопи. Ала продължаваха да се изкачват с къси прибежки.

Далеч пред основната ашбалска група пълзяха двама палестинци, които трябваше да убият израелския снайперист. Единият, Амнах Мурад, бе въоръжен с руска снайперистка пушка „Драгунов“ с инфрачервен мерник. Другият, Монием Сафар, носеше компас и АК-47. Мурад и Сафар бяха обучавани да действат заедно от петгодишна възраст. Бяха по-близки от родни братя. Свързваше ги братството на преследването и убийството. Всеки от тях предусещаше ходовете и чувствата на другия. Буквално можеха да разговарят без думи. Докосване, повдигната вежда, незабележимо помръдване на устни, дъх. Следобед лиърът ги беше докарал от базовия лагер.

Двамата младежи се придвижваха към възвишението, където се предполагаше, че се намира израелският стрелец с оптичен мерник за нощна стрелба.

Те се вгледаха нагоре по склона и различиха силуета на черния хребет, очертан на фона на обсипаното със звезди небе. Дотам оставаше половин километър. Мурад застана на колене, включи мерника и го фокусира. Хълмът засия в червеникава светлина и му напомни за кръв и ад. За миг го изпълни безпокойство. Той потърси издайническия проблясък на нощния мерник, ала не забеляза нищо. Отпусна се по корем на земята, опря пушката върху една малка могилка и продължи да наблюдава.

Вторият наблюдателен пост се намираше в централната част на склона, на около половин километър надолу от възвишението. Там бяха депутатът Игаел Текоа и неговата секретарка Дебора Гидеон. На Текоа му се стори, че чува нещо отпред, после отляво, след това отзад. Той докосна момичето по рамото и прошепна в ухото му:

— Мисля, че са ни заобиколили.

Дебора кимна в мрака. Когато чуха шумовете, двамата се вцепениха от страх. После вече бяха зад вражеската линия и нямаше начин да се върнат при своите. Бяха изгубени.

Истинският боен наблюдателен пост трябваше да разполага с устройства за нощно виждане, оръжие и радиостанция или полеви телефон, за да поддържа връзка с основните сили. Тук наблюдателите отиваха на чисто самоубийство. Ала за трите поста бързо се бяха намерили шестима доброволци.

Текоа разбра, че са се провалили. Не бяха изпълнили дълга си да предупредят другите. Откъм израелските позиции все още никой не стреляше, което означаваше, че атаката на арабите ще е изненадваща. Ашбалите можеха да пробият защитата още преди да са ги забелязали.

— Ще извикам, за да ги предупредя.

Дебора стоеше неподвижна като зайче, хипнотизирано от фарове на автомобил.

— Съжалявам. Трябва.

Тя като че ли успя да преодолее ужаса си и го докосна по лицето.