Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Текоа знаеше каква е целта на канонадата и разбираше, че израелците не са видели нищо. Той се обърна към Дебора Гидеон.

— Късмет. — После замахна и я удари по брадичката. Момичето безшумно се свлече на дъното на окопа. Текоа бързо нахвърля отгоре й глина и пръст, изскочи, затича се нагоре и извика:

— Тук е Текоа! Трети пост! По целия склон са!

Така и не разбра дали го е улучил арабски, или израелски куршум, но за него това вече нямаше значение.

Ашбалите нападнаха. Първият капан се срути под тежестта на младо палестинско момиче. Тя се набучи на кола, но не умря. Отначало писъците й бяха много по-високи от гърмежите, ала скоро заглъхнаха.

Фактът, че противниците им са толкова близо, донякъде деморализира израелците. Какво се бе случило с наблюдателните постове? С предупредителните системи? Къде беше Брин със своя чудотворен оптичен мерник?

Тричленен ашбалски стрелкови отряд стигна до хребета, но се натъкна на засеките. Единият бе набучен в шията, другият в гърдите. Стюардът Абел Гелер застреля от упор третия с колта на Добкин.

Капаните взимаха своето, ала усърдно изкопаните ями не бяха достатъчно. Щом жертвата паднеше вътре, виковете й предупреждаваха останалите. Мъртвите покриваха коловете с тела и ги правеха безполезни.

Сега защитниците на хълма имаха пет автомата и ашбалите бяха по-малко от предишната вечер, но арабите се бяха появили неочаквано. В такива случаи изненадата винаги играе решителна роля. И този път го нямаше Йошуа Рубин с узито. Нито Натан Брин със снайперисткия мерник, макар че все още никой не го знаеше.

Отряд ашбали се насочи към възвишението, като се придвижваше през участък, непокрит от израелско оръжие. Упътваше ги зеленото сияние на оптичния мерник, който лежеше в праха под височинката.

Палестинците се приближаваха към върха между израелските огневи позиции, които бяха успели да забележат по проблясъците на изстрелите. Имаха още едно преимущество — тази нощ вече бяха ветерани. Предната вечер бяха просто неопитни младежи, омаяни от израелската съпротива. Сега противниковият огън не ги изпълваше с ирационален ужас, а само с нормален страх. Бяха изгубили много свои братя и сестри и копнееха за мъст. Хамади им бе обещал, че ако победят, ще могат да правят с евреите каквото поискат. Ахмед Риш щеше да им даде цялото лично имущество на победените. Освен това, за разлика от първата атака, Хамади им беше изнесъл дълга вдъхновяваща реч. Сега всички знаеха или поне си мислеха, че знаят срещу кого се сражават.

Яфе прескочи бруствера и се провря между засеките, за да прибере калашниците на набучените араби. Успя да ги хвърли през стената, но докато се връщаше, го улучиха и младежът се претърколи надолу по склона. Друг от хората на Хауснер, Маркус, взе автоматите, както и боеприпасите на ашбала, когото бе застрелял Абел Гелер.

Трите нови оръжия бяха дадени на двама мъже и една жена, обучени от Добкин. И все пак палестинците имаха инициативата и се намираха в онази странна ситуация, която понякога се случва в битка: отстъплението щеше да вземе повече жертви, отколкото атаката. Бяха прекалено близо до хребета.

Израелците бяха разчистили склона пред позициите си и бяха подравнили терена, ала ашбалите вече бяха напреднали достатъчно и с по-голямата си огнева мощ и почти неограничени муниции бяха в състояние да обстрелват брустверите. Защитниците губеха все повече време да се крият. Всеки път, щом надигнеха глава, виждаха, че проблясъците на изстрелите са се приближили още повече.

Куршумите се забиваха в глината, разяждаха укрепленията, предизвикваха малки свличания на пръст и оставяха големи дупки в стените. Пробиваха алуминиевите рефлектори и ги събаряха. Бронираната решетка от конкорда изпълняваше функцията си, но след толкова попадения започна да се разнищва и тръбите, които я поддържаха, една по една падаха на земята. Заострените алуминиеви колове бяха откъртени от гнездата си и оставяха отвори в укрепленията.

Хауснер, Бург и Добкин стояха на поста си и получаваха доклади от куриерите. Генералът разбираше, че палестинците са взели инициативата и че през следващите няколко минути могат да стигнат до върха. Той постави длан върху рамото на Хауснер.

— Оставам.

Яков грубо отблъсна ръката му.

— Тръгваш, генерале. Веднага. Заповядвам ти.

Добкин повиши глас, което се случваше рядко.

— Чуй ме. Имаш нужда от военен командир. Вече няма защо да търся помощ отвън.