Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Кан го видя и извика:

— Щеше да е страхотен номер, ако можеше да го направиш, Давид.

Бекер се насили да се усмихне.

— Ще се наложи да го оставя сам да ни води. Слушай, в случай че по-късно нямам възможност, нека те поздравя сега. — Той хвърли поглед през рамо. — Каквото и да се… — Питър лежеше по лице върху пулта си. По бялата му риза се разширяваше кърваво петно. — О, Господи!

Яков Хауснер тичаше плътно зад бавно движещия се самолет и изстрелваше къси откоси във всички посоки, скрит от облаците прах, които вдигаха двигателите. Не беше убил Риш. Терористът не бе глупав. Движеше се в средата на група от седем-осем души и даже да беше изчакал да го подминат, Яков нямаше да успее да му излезе в гръб. Ако искаше, можеше да очисти Хамади, но нямаше желание да си даде живота за него. Бе принуден да се оттегли в овчарската колиба, но когато ашбалите почти я обкръжиха, това едва не му струва живота. Сега отново бягаше и търсеше място, на което да се скрие и да изчака Ахмед Риш, за да разкъса гърдите му с горещо олово.

Докато конкордът набираше инерция и подскачаше по неравния терен, десетина израелци отчаяно стреляха от крилата. Някои от тях извикаха на Хауснер да побърза, но Яков като че ли не ги чу. Те завързаха ризите си една за друга и ги провесиха към него, ала той не им обърна внимание.

Неуспелите самоубийци все още бяха в задното багажно отделение, вече по-скоро за удобство, отколкото за наказание. Изпадналата в истерия Мириам Бернщайн бе затворена при тях. Бет Абрамс се опитваше да я успокои.

Ибрахим Ариф седеше до зейналата дупка в херметичната стена. Докато гледаше как земята се плъзга под тях, той видя мъж, тичащ сред облаците прах зад самолета. Арабинът извика на младия преводач Езекиил Рабат, който ги пазеше. Рабат си проправи път до стената, провря глава навън и насочи автомата си. Вече се готвеше да стреля, когато позна дрипавия бос човек.

— Това е Яков Хауснер!

Мириам Бернщайн разблъска плътно притиснатите тела, провря се между Ариф и Рабат и с невероятна скорост започна да се измъква през отвора. Ариф успя да я хване за единия глезен, Езекиил за другия. Тя едва не се отскубна, но Яков Лайбер я задържа за крака и я задърпа навътре. Бет Абрамс се хвърли към тях и изкрещя:

— Пуснете я! Пуснете я!

Мириам се държеше за две кръстосани подпори в опашната част, които бяха поддържали единайсетия резервоар. Тя викаше и риташе бясно. Не можеха да я изтеглят, но и тя не можеше да се освободи.

— Яков! Яков! — викаше Мириам.

Конкордът набираше скорост и Хауснер започна да изостава. Когато се обърна, за да стреля срещу приближаващ ашбал, той падна, остана да лежи в праха и проследи с поглед отдалечаващия се синьо-бял самолет. Накрая махна с ръка за сбогом. Мириам Бернщайн си помисли, че я е видял, и продължи да ридае:

— Яков! Яков!

Всеки път, щом Бекер се опиташе да насочва самолета с дроселите, той заплашително намаляваше скорост. Накрая колелата се подхлъзнаха наляво и пилотът се зачуди дали няма да се счупи главният колесник. Час по час поглеждаше през рамо към Кан и търсеше някакви признаци на живот, но бордовият инженер не помръдваше.

От време на време мяркаше фигури на араби, които изплуваха от праха и отново изчезваха, докато самолетът бавно се отдалечаваше на запад от склона, на който искаше да стигне Давид.

Знаеше, че отзад са ранени поне още няколко души. Имаше предчувствието, че когато спрат, конкордът ще е пълен с трупове. Представи си как през дупките в алуминиевия корпус се стича кръв. После, кой знае защо в съзнанието му изплува друга картина: всички слизат по рампата от главната врата, окървавени и с черни, кухи очи. Бяха… видиотени. Усещаше, че яката му е подгизнала от пот. Ръцете му трепереха.

През левия прозорец видя ръба на западния склон. Какво щеше да се случи, ако се спуснеше по стръмния гласис? Дали самолетът щеше да се разпадне? Или бързо щеше да потъне в реката и всички да се удавят? Имаше само един сигурен начин да провери. Бекер рискува и изтегли назад дросела на левия двигател. Дясното крило светкавично се завъртя. Той натисна дросела докрай и в същото време издърпа този на повредения бордови десен двигател. Сега мощността бе равномерно разпределена от двете страни и маневрата насочи конкорда право към склона. Инерцията носеше огромната машина напред. Двата работещи двигателя виеха така, като че ли са претъпкани догоре с пясък, и издаваха вледеняващо тракане.

Самолетът приближи до гласиса на няколко метра от позицията на Маклуър и Ричардсън. Давид се молеше някой колесник да не пропадне в окопа и да прехвърлят старата отбранителна линия. Надясно видя могилката, под която почиваше Мойсей Хес. Лично беше избрал мястото, за да гледа към Ефрат. Бекер се обърна назад и извика: