Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Арабинът отново се усмихна.

— Всичко беше по твоя вина, знаеш го. Нямаше да се случи, ако не беше толкова некадърен. Нямаш представа колко нощи през миналата година съм се събуждал целият в пот след кошмарен сън, в който Яков Хауснер се сеща да претърси конкордите от носа до опашката. Яков Хауснер. Легендарният гений на „Ел Ал“. Яков Хауснер. Надценявахме те. — Той се засмя. — Никой не ни беше казал, че Яков Хауснер е просто рожба на израелската пропаганда. Истинският Яков Хауснер няма ум дори колкото камила. — Терористът се изплю на земята. — Ти можеш да оцелееш, а аз да умра, но не бих си сменил мястото с теб.

Хауснер избърса праха от устата и очите си. Разбираше, че Риш се опитва да го накара да натисне спусъка.

— Свърши ли?

— Да. Казах ти всичко, което исках. Сега ме убий.

— Боя се, че съм намислил нещо друго. — Стори му се, че лицето на арабина пребледнява под дебелия пласт прах. — Заловихте ли генерал Добкин? Ами момичето от наблюдателния пост? Пленихте ли ги? Хайде, Риш. Отговори ми честно и ще ти пръсна главата — бързо и чисто. Иначе…

Терористът сви рамене.

— Да, пленихме и двамата. Когато ги видях за последен път, бяха живи. Но от мотела ми се обадиха по радиостанцията и ми съобщиха, че вашите войници стреляли с гранатомети и картечници по ранените. Кой може да каже дали още са живи?

— Лазаретите и щабовете не бива да са на едно място, Риш, така че не ми дрънкай глупости. — Той се задави и изплю праха от устата си.

— Вода?

— Млъквай. — Залавянето на Риш щеше да е сензацията на десетилетието. Трябваше им жив. Можеше да отговори на много въпроси, които отдавна вълнуваха израелското разузнаване. Самият Хауснер също искаше да научи някои неща. — Кой ти предаде информацията за полета?

— Полковник Ричардсън.

Яков кимна. После Неочаквано попита:

— А съпругът на Мириам Бернщайн? И другите? Какво се е случило с тях?

Риш се усмихна.

— Отговори ми, гадино.

— Предпочитам да отнеса тази информация в гроба.

Показалецът на Хауснер се напрегна върху спусъка. Ако го оставеше жив, терористът щеше да прекара остатъка от живота си зад бодливата тел в „Рамла“. Доживотният затвор бе по-тежко наказание от куршум в главата. Но в душата си Яков копнееше за библейско възмездие. Око за око, зъб за зъб. Изпълваха го всички първични страсти, цялата омраза на човечеството, и му се искаше да види кръвта на Риш. Той олицетворяваше чистото зло и докато дишаше, беше опасен като чума.

— Ние убихме любовницата ти, нали? И ударът беше двоен, защото тя е била твоя сестра. — В психологическия профил този въпрос не се изясняваше докрай, но Яков вече бе сигурен.

Риш не отговори, но зъбите му се оголиха в животинска усмивка, която накара Хауснер да потръпне. Арабинът стоеше под утринния вятър с вдигнати ръце, лицето и дрехите му имаха цвят на мъртва пръст, изгряващото слънце хвърляше зловещи отблясъци в очите му. Яков видя Пазузу, източния вятър, предвестника на болест и смърт. Цялото му тяло се тресеше от умора и възбуда. Той сведе автомата и стреля.

Куршумът пръсна капачката на коляното на Риш. Терористът се свлече на земята и зави от болка.

— Убий ме! Ти ми обеща!

Хауснер изпита необяснимо облекчение от вида на течащата кръв и раздробените костички, от мъчителните стонове.

— Ти ми обеща!

— Кога сме изпълнявали обещанията си един към друг? — Той отново стреля и отнесе второто му коляно.

Риш зави като животно и заудря с юмруци в праха, като хапеше езика и устните си толкова силно, че по брадичката му потече кръв.

— Заради любовта на Аллах! Заради Божията любов, Хауснер!

— Предците ти вавилонци ли са, Риш? Дали моите са били вавилонски пленници? Затова ли толкова векове по-късно сме тук? Това ли целеше? — Той натисна спусъка и разби дясната китка и лакътя на арабина.

Риш се строполи по очи и зарида.

— Милост! Милост! Моля те!

— Милост ли? Ние семитите никога не сме проявявали милост едни към други. Вие проявихте ли милост към Моше Каплан? А той прояви ли милост към вас? Нашите народи безмилостно са се избивали още от Потопа, а навярно и преди него. Земята между Тигър и Средиземно море е най-голямото гробища на света и за това сме виновни ние. Ако мъртвите се изправят в Деня на Страшния съд, няма да има място за всички. — Той прати цял откос в лявата предлакътница на Риш и почти я откъсна.

Арабинът изгуби съзнание. Хауснер се приближи до него, зареди нов пълнител и стреля в тила му. После яростно ритна безжизненото тяло. То се претърколи през ръба, плъзна се по стръмния гласис и падна в Ефрат.