Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Всички вътре! Възглавниците! На пода! Наведете глави!

Хората на крилете вече бяха започнали да влизат в пътническото отделение. Покрай стените бяха наредени възглавници и одеяла.

Дългият нос на конкорда се подаде над гласиса. Давид си представи, че самолетът прилича на фантастично — по-скоро кошмарно — създание, коленичило на ръба на пропаст, разперило криле или пелерина и готово да се издигне в небето.

Той натисна напред дросела на повредения двигател, за да получи максимална мощност. Конкордът се поклащаше, сякаш не можеше да вземе решение — и навярно отразяваше неувереността на своя пилот. Бекер погледна към широката река. Сивкавата светлина хвърляше слаби отблясъци по неспокойните вълни на Ефрат.

Давид сведе очи към пулта. Уредите показваха, че десният извънбордов двигател работи все по-слабо, и той наистина го чуваше да заглъхва. Нямаше значение дали заради пясъка, или защото свършваше горивото. После внезапно угасна левият, а десният изкашля черен дим. Конкордът увисна над бездната.

Подтиквани от дивите викове на Ахмед Риш, оцелелите ашбали упорито преследваха самолета, който пълзеше напред като гигантска ранена птица. Почти никой не ги обстрелваше. Не бе влязъл вътре само един израелец, вкопчил се в скобите на разбитата опашна част. Риш нареди всички да се прицелят в него и към високо издигнатата опашка полетяха трасиращи куршуми. Мъжът, изглежда, беше тежко ранен, ала продължаваше да натиска спусъка.

Палестинците събраха последните си сили и поведени от Салем Хамади, започнаха да се приближават към конкорда. Ахмед Риш тичаше последен, стреляше в краката им и ги удряше с приклад в гърбовете. За всеки, който познаваше старогръцките митове, сцената бе трябвало да напомня за Харон, лодкаря на ада, удрящ обречените души с весло, докато ги превежда през Стикс. А всичко бе започнало толкова обещаващо. Горда бойна част от над сто и петдесет души, сега сведена до по-малко от двайсет ужасени, унижени и окаяни човешки същества, които повече приличаха на чакали, отколкото на тигърчета.

Риш застреля един ашбал, който падна и не успя да се изправи. Зад себе си чуваше автоматите на израелските десантници, които преследваха него.

Ласков наблюдаваше битката от самолета си, ала не можеше да направи нищо, защото арабите бяха прекалено близо до конкорда. А и минималната скорост на изтребителя беше прекалено висока. Ескадрилата му бе избрана именно заради скоростта и обсега си. Помисли си дали да не поиска десантниците да се оттеглят, но в крайна сметка те бяха в основата на спасителната операция. Затова продължаваше да кръжи над района и да обстрелва участъци, далеч от самолета на западния склон и от десантниците, които настъпваха от юг и изток.

Хауснер лежеше в плитка дупка, покрит с прах, и се вслушваше в забиващите се наоколо му куршуми. Ашбалите не бяха видели падането му и го подминаха. Докато се прикриваше, чу утихващия вой на двигателите, които угасваха един по един, и предпазливо надигна глава. Конкордът се поклащаше на ръба на склона. Ашбалите се приближаваха към него. От изток напредваха десантниците. Яков се изправи на едно коляно и презареди калашника си. Огледа се и видя, че е на същото място, на което се бяха любили с Мириам. Прокара пръсти по топлия прах, върху който бяха лежали телата им.

Отново погледна към конкорда. Искаше да убие Риш, макар да знаеше, че и той ще умре. Ала сега започваше да му се струва, че ще загинат всички останали, а той ще оцелее, защото даже Риш да не ги настигнеше, този дързък опит да се спуснат към реката щеше да ги погуби. Хауснер можеше само да изчака десантниците. И после да се прибере у дома. Но знаеше, че няма да го направи. Той скочи и хукна към конкорда.

Бекер не можеше да реши дали наистина иска да прехвърли ръба на склона. Колкото повече се взираше в реката, толкова по-далечна му изглеждаше. Ала имаха ли друга възможност?

Бург беше влязъл в кабината и в момента закопчаваше колана на Кан. Бордовият инженер бе жив, но раната на гърдите му все повече затрудняваше дишането му. Исак се огледа, намери някаква карта и я напъха в дупката. Това като че ли помогна.

— Доведи десетина души в отделението на стюардите! — извика пилотът.

Бург кимна, изтича в пътническото отделение и предаде заповедта.

Десет здрави и леко ранени бързо се изправиха и се втурнаха в малкия отсек. Самолетът още повече се наклони и се плъзна напред. Исак се върна в кабината, седна на мястото на втория пилот и закопча колана си.