Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Прието. Тук Гавриил трийсет и две. Какво ще кажете да отнеса онази къща, момчета?

— Не, Гавриил. Възможно е вътре да има наши. Ще се справим сами.

— Прието. Ако промените решението си, обадете се.

— Прието. Благодаря. — Гидел се обърна към двамата стрелци. — Пазете лявата част на първия етаж. Огън.

Войниците изстреляха 50-калибров трасиращ куршум от насочващата пушка, монтирана за основната цев. Той улучи втория етаж точно над входа. 106-милиметровият снаряд попадна само на метър оттам. Последва оглушителна експлозия и бетонната сграда се разтърси. От съседните прозорци изригнаха пламъци, дим и останки. Всички светлини угаснаха. Лейтенантът нареди на шофьора да увеличи скоростта. Десантниците започнаха да стрелят в движение с гранатохвъргачки M-79, автомати „Узи“ и M-16. Двамата стрелци заредиха нов 106-милиметров снаряд, който проби входната врата и избухна във фоайето. Двама от войниците изостанаха от другите, залегнаха на земята с леките си картечници M-60 и обсипаха мотела с дълги откоси 7.62-милиметрови куршуми.

Джипът и десантниците бяха на двеста метра от сградата. Ашбалите бяха престанали да стрелят още след първия 106-милиметров снаряд. Трети влетя през разбития прозорец вдясно от входа и избухна вътре. Дясната половина на къщата започна да се срутва. От прозорците скачаха мъже и жени в бели роби и тичаха към колите. Леката картечница насочи огъня към машините. Те експлодираха една след друга и хората побягнаха в мрака.

Лейтенант Гидел нямаше желание да стреля по сграда, в която има ранени, но според доктор Ал-Тани и генерал Добкин това беше щабът на палестинците. А и ашбалите бяха започнали първи. Те бяха нарушили основното правило да не смесват медицинските и военните функции и сега си плащаха за това.

Когато наближиха на петдесет метра, 106-милиметровият гранатомет прати още един снаряд през входната врата, този път зареден със сълзотворен газ.

Цялата фасада беше осеяна с дупки от куршуми, дървените капаци бяха нацепени и горяха. От всички прозорци излизаше дим, във въздуха се носеше тежък мирис на кордит. Отвътре долитаха отчаяни писъци.

Джипът прегази палатките, изкачи се по предните стъпала, мина по останките от верандите и влетя във фоайето. Шофьорът включи фаровете. Всеки от десантниците си избра прозорец и се хвърли през него.

Сред останките от опустошения мотел лежаха мъртви и умиращи. Част от тавана на фоайето бе пропаднал и в ъгъла се въргаляха горящи легла и пациенти. Израелците си сложиха противогази и хвърлиха гранати със сълзотворен газ в стаите на първия етаж. Двама войници стреляха с гранатохвъргачките си нагоре по стълбището и през дупката на тавана. Други двама изтичаха през задната врата и излязоха на терасата навреме, за да видят десетина души по роби и униформи, изчезващи в сивкавия сумрак. Оставиха ги да избягат.

Вдигнали ръце на главите си, по стълбището се заизливаха мъже и жени в тлеещи и окървавени нощници — кашляха, стискаха очи и повръщаха от газа.

Лейтенант Гидел се втурна в кабинета на управителя. В стаята нямаше никакви следи от атаката, освен неизбежната напукана мазилка. От тавана все още се сипеше прах, който покриваше всичко. Офицерът първо забеляза момичето и докато тичаше към него, се препъна в проснато по очи на пода тяло на мъж със завързани ръце и крака. Позна генерал Добкин по огромния му ръст и внимателно го преобърна по гръб. Лицето му беше окървавено, едното му око висеше навън на очния нерв. Лейтенантът се извърна за миг и дълбоко си пое дъх. После отново погледна. Очевидно първият 106-милиметров снаряд бе прекъснал мъчителя на генерала посред работата му. Реши, че генералът е мъртъв, но после видя, че от счупения му нос и подутите му устни излизат кървави мехурчета.

Взводният санитар влезе в стаята и изтича при момичето.

— Жива е. В шок. — Той застана на колене до Добкин и бързо го прегледа. — Генералът губи кръв. — Санитарят сведе очи към разкъсаните му дрехи. — Господ знае какви наранявания има. Хайде да ги отнесем в джипа и да ги откараме в самолета.

— Добре. — Гидел извика през прозореца на шофьора: — Предупреди в самолета да се приготвят за двама ранени. Шок и загуба на кръв. Кажи им да се свържат с Йерусалим. Открихме първите двама вавилонски пленници… живи… — Той се обърна към санитаря. — Надявам се другите да са в по-добра форма. — Лейтенантът вдигна поглед към окаяните мъже и жени, които десантниците извеждаха навън, и нареди на шофьора: — И съобщи, че сме заловили неколцина вавилонци.