Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Изпреварил залитащите от изнемога ашбали, Салем Хамади тичаше успоредно на дясното крило, докато не стигна на два метра от гласиса. Миг преди самолетът да се плъзне по склона, палестинецът прехвърли автомата си през рамо и скочи върху крилото.

Приземи се с разперени ръце и крака върху алуминиевата повърхност и в същия момент конкордът бавно се заспуска по склона. Хамади запълзя нагоре и се опита да открие някаква опора. Накрая кракът му хлътна в назъбена дупка. Той се оттласна към аварийния изход и се вкопчи във вратата. Като че ли никой не гледаше през прозорците. Салем се вмъкна в самолета.

Конкордът набра скорост и се понесе към Ефрат.

Ашбалът видя, че израелците седят с наведени между коленете глави. Пред лицата им бяха поставени възглавници и одеяла. Той се плъзна по наклонения под към вратата на пилотската кабина, опря гръб в нея и зачака сблъсъка. Нямаше представа каква съдба го очаква — удавяне, разстрел или плен — ала знаеше, че когато настъпи краят, не иска да е до Ахмед Риш.

Изгорелите рицинови храсти бързо се приближаваха към предното стъкло. Бекер зърна двама тежко ранени палестинци, които бягаха в противоположни посоки по брега. Усети, че главният колесник поддава. Самолетът се запързаля още по-бързо, носът заора в пръстта и корпусът леко се повдигна като шейна по неравен сняг. В следващия миг конкордът се стовари по корем във водата и Давид чу плясъка в същия момент, в който усети разтърсването. Вълните се издигнаха до прозорците и заляха двамата с Бург. После настъпи мрак.

Горещите двигатели „Олимпъс“ мигновено изпариха хиляди литри вода. Самолетът започна да се пълни и да потъва, после се уравновеси. Възцари се пълна тишина. Пътниците най-после се осмелиха да повдигнат глави.

Салем Хамади се вмъкна в полузалятата кабина. Първо видя мъж в униформа, пристегнат с предпазния си колан пред пулта на бордовия инженер. Кръвта му изтичаше и оцветяваше в розово водата наоколо. Тялото на израелеца на пилотското място беше проснато върху руля. На третата седалка седеше цивилен, който също изглеждаше в безсъзнание. Искрящи парчета плексиглас покриваха всичко. Постепенно светлините на контролния пулт започнаха да отслабват, после угаснаха лампите на тавана. Хамади извади дългия си нож. Инстинктивно разбираше, че цивилният евреин е най-важен, и първо се насочи към него.

Яков Хауснер спря малко преди да стигне до ашбалите, които стреляха по бавно отдалечаващия се по течението самолет, вдигна автомата си и се опита да различи Риш, но всички палестинци бяха покрити с белезникав прах и му изглеждаха еднакви.

Изтребителят на Ласков лениво кръжеше над заливните тераси, после ненадейно се устреми към ашбалите на хълма. Теди беше наредил на майор Арнон да остане на място до следваща заповед. Частта на майор Барток бе променила посоката си и десантниците тичешком се спускаха обратно към саловете си в опит да пресрещнат конкорда.

Небето забележимо изсветляваше и вятърът утихваше. Палестинците, които толкова време бяха използвали прикритието на бурята и мрака, внезапно се почувстваха голи. Изтребителят изстреля последните си четири ракети и рязко се издигна нагоре. Ашбалите изчезнаха в ад от оранжеви пламъци и шрапнели.

Ударната вълна събори Хауснер и за няколко секунди го оглуши и ослепи. Но когато успя да се надигне и да отвори очи, видя Ахмед Риш. Терористът стоеше сам надалеч от купчината димящи тела на последните си бойци. Вятърът бавно разнасяше смрадта на горяща коса и плът.

Яков се изправи и се огледа. Освен тях двамата с Риш на хълма нямаше жива душа. Терористът като че ли обмисляше най-безопасния път за бягство. Беше застанал с гръб към Хауснер, който небрежно се приближи към него и каза:

— Здравей, Ахмед.

Риш не се обърна.

— Здравей, Яков Хауснер.

— Ние победихме, Риш.

Арабинът поклати глава.

— Не съвсем. Хамади е на конкорда. Освен това самолетът може да потъне. И съм убеден, че с мирната конференция е свършено. Моля те, не забравяй също всички убити и ранени евреи. Не е ли по-точно да се каже, че сме наравно?

Хауснер стисна калашника си.

— Хвърли автомата и пистолета си. После бавно се обърни, копеле гадно. С ръце на тила.

Риш се подчини и се усмихна.

— Изглеждаш ужасно. Искаш ли малко вода? — Той наклони глава към манерката на колана си.

— Затваряй си скапаната уста. — Ръцете на Яков трепереха и дулото на автомата му описваше къси, отсечени дъги. Като че ли не можеше да реши какво да прави.