Джон Стайнбек - Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

— Боже всевишни! — възкликна той.

Майката каза:

— Може там по-навътре да има сено. Виж, има врата. — Тя разтвори вратата, която изскърца на ръждивите си панти. — Сено! — извика тя. — Елате всички насам.

Вътре беше тъмно. Светлината проникваше само през една цепнатина в стената.

— Легни, Розашарн — рече майката. — Легни да си починеш. Трябва да се изсушиш.

Уинфийлд каза:

— Майко! — Но дъждът, който трополеше по покрива, заглуши гласа му. — Майко !

— Е, какво? Какво искаш?

— Виж! Ей там!

Майката се озърна. В полумрака се виждаха две фигури; в ъгъла лежеше по гръб някакъв мъж, а до него седеше едно момче, което гледаше новодошлите с широко отворени очи. Момчето бавно стана и се приближи до майката.

— Вие ли сте стопаните? — изграчи то.

— Не — отговори майката. — Просто се скрихме тук от дъжда. Имаме болна. Нямате ли одеяло, да го метнем върху нея, докато й изсъхне роклята?

Момчето се върна в своя ъгъл, донесе оттам един мръсен юрган и го подаде на майката.

— Благодаря — рече тя. — А какво му е на онзи човек?

Момчето изрече с грачещ монотонен глас:

— Отначало се разболя… А сега умира от глад.

— Какво?

— Умира от глад. Брахме памук, разболя се. Шест дни залък в устата не е слагал.

Майката отиде в ъгъла на плевника и погледна лежащия там човек. Той беше на около петдесет години. Брадясало, призрачно-слабо лице, широко отворени очи, безсмислен и втренчен поглед. Момчето застана до нея.

— Баща ти ли е — попита майката.

— Да. Все отказваше да яде — или казваше, че не иска, или че скоро бил ял същото. Всичко даваше на мен. А сега съвсем изнемощя. Крачка не може да направи.

Дъждът намаля и чукането на капките по покрива се превърна в леко шумолене. Слабият като призрак човек помръдна устни. Майката коленичи и допря ухо до устните му. Те отново помръднаха.

— Да, да — каза майката. — Не се безпокой. Нищо няма да му стане. Почакай да сваля мократа рокля на дъщеря си.

Майката се върна при Роуз от Шарън.

— Събличай се.

Тя я закри с юргана. И когато Роуз от Шарън свали от себе си всичко, майката наметна юргана на раменете й.

Момчето отново се приближи до нея.

— Нищо не знаех. Той все отказваше да яде — или казваше, че скоро бил ял същото, или че не иска. Вчера излязох, счупих един прозорец, откраднах хляб. Дадох му да похапне малко. Но му стана лошо и след това още повече изнемощя. Да имаше супа или мляко! Нямате ли пари за мляко?

Майката каза:

— Стига. Не се безпокой. Ще измислим нещо.

Момчето изведнъж завика:

— Но той умира! Той умира от глад.

— Стига — повтори майката. Тя обърна очи към бащата и чичо Джон, които стояха с безпомощен вид до умиращия. Сетне погледна Роуз от Шарън, сгушила се в юргана. Майката погледна само за миг дъщеря си в очите, но после отново спря поглед на тях. И двете жени дълбоко се взряха в очите си. Дъщерята задиша често и задъхано.

Тя каза:

— Да.

Майката се усмихна:

— Знаех си. Така си и знаех. — Тя наведе очи и погледна ръцете си, здраво стиснати в скута й.

Роуз от Шарън прошепна:

— Вие… вие ще излезете оттук… ще излезете всички, нали? — Дъждът леко шумолеше по покрива.

Майката протегна ръка, отметна сплъстените коси от челото на дъщеря си и я целуна. После бързо стана.

— Хайде, приятели — каза тя. — Хайде да отидем в навеса за инструменти.

Рути отвори уста, готвейки се да попита нещо.

— Мълчи — рече майката. — Мълчи и марш навън. — Тя пропусна всички край себе си през вратата, хвана за ръка момчето и затвори скърцащата врата.

Миг-два Роуз от Шарън седя неподвижно в изпълнения с шумоленето на дъжда плевник. После тя с мъка се надигна, изправи умореното си тяло и се загърна с юргана. Бавно отиде в ъгъла на плевника и се спря, гледайки изнемощялото лице, гледайки широко отворените уплашени очи. После също тъй бавно легна до мъжа. Той поклати глава. Роуз от Шарън отметна юргана от едното си рамо и разголи гръдта си.

— Трябва — рече тя. Сетне се доближи до него и притегли главата му към гръдта си. — Ето така… така… — Ръката й се плъзна към тила му, пръстите нежно погалиха косата му. Тя вдигна очи, устните й се затвориха и застинаха в тайнствена усмивка.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6617

Издание:

Джон Стайнбек

Избрани творби в три тома

Том I

Американска

Първо и второ издание

Литературна група ХЛ.04 9536679911/5637-299-83

Съставител: Кръстан Дянков