Едгар По - Стихотворения и поеми

„Дух, който си в Небето,
страх и радост
в красива битка светят
без омраза.
Отвъд синевата
звезден наниз ляга
и чертае сякаш
твоята преграда —
граница, която
кометите минават.
Осъдена е всяка
да понесе товара
и бремето от огън
(сърцевина червена)
със скорост неуморна,
със болка неизменна.
Живите, щом знаят,
а мъртвите предчувстват,
чий дух ще разгадае
в сенките, чий устрем?
Тя познава съществата,
твоята Незея,
как сънуват Вечността ти,
те самите в нея.
Да бъде Божията воля!
Господи, звездата
през бури броди горе
под очи пламтящи
и мисълта полита,
че може много скоро
империята ти да стигне,
да сподели престола.
Представата е право
да съществувам, зная,
щом тайна е познанието
в пейзажите на Рая“.

Стихна и страни поруменели
тя сред лилиите скри, смутена,
от зноя на горящото око —
звездите тръпнат тъй пред божество
и не помръдна, дъх не си пое,
дочула глас в спокойното Небе,
звук от тишина, ах, чии то ритъм
„музика на сферите“ наричат.
Безмълвието определя той
в света на думите като покой.
Макар природата да разговаря,
следа от звук миражът да разтваря,
гласът в Небесните селения
на Бог въображението сменя
и отминава с ветрове червени!

„Невидима тя обикаля в свят
с едничко слънце беден. Любовта
е безразсъдството ми и тълпите
мойта власт за тъмен облак считат,
буря, земетръс, разюздано море.
(Кой би посмял гнева ми да възпре!)
Тя обикаля в свят с едничко слънце,
изтича пясъчното време бързо,
но с великолепие дарена
носи тайните ми в таз Вселена.
О, напусни кристала на дома
със свитата през лунната врата.
Светулките в Сицилия делят
телата си друг свят да осветят.
Присъствието си ти разгласи
сред гордите планети и бъди
за всяка граница, предел и знак
да не повтаря Евиния грях“.

Прекрасна, тя подири своя път
през жълта нощ с едничък лунен кръг,
тъй както на Земята се кълнем
в една луна, в любов, в мига рожден
на красотата. Жълтата звезда
се вдигна над олтара си с цветя,
над планини и равнини Незея
лети, но не напуска Теразея 3 3 Теразея е островът, споменат от Сенека, който внезапно израснал в морето пред очите на смаяните моряци. — Бел.авт. .

На планината яркото чело
пастирът сънен в своето легло
сред долината с меките треви
съзира и несвързано мълви:
„Господи, надявам се да ми простиш!“
Защото лунна четвърт е, и — виж —
Селена осветява там върха
в далечината, уловил лъча
от светила потънали, додето
танцува с блясък непознат в Небето.
Сияе и над всичко се издига
колоната от прелестния мрамор
на Парос и със двойнствена усмивка
вълна искряща долу отразява,
невръстен хълм в дома си забавлява.
Стичат се звездите разтопени
в абаносов въздух с посребрени
савани и докато умират
красят убежището на Всемира.
Кула от Небето се отрони
и стълба увенча като корона
с прозореца от кръгъл диамант,
отворен в пурпурния въздух. Там
веригата разкъса Бог с лъчи
и хубостта отново възвести.
Между пръстена и Емпирея
тръпнещ дух с криле от здрач се рее
и от колоната очи на Серафим
следят мъглите на света. Любим
е сивият им цвят, когато
Природата погребва красотата.
Промъква се под всеки архитрав
и всеки ангел в мраморния свят
изглежда земен в призрачната ниша —
ахайски статуи, които дишат.
В руини Персеполис и Тадмор,
и Балбек, и прекрасния Гомор.
Морето праща своите вълни,
но твърде късно е да ги спаси.

В лятна нощ звукът се забавлява
когато с дрезгав шепот наблюдава
как се промъква във ухото мрак
на звездоброец мъдър от Ирак
и завинаги остава в него.
Той в пространството замислен гледа
Там като облак слиза здрачен час
с високия си, осезаем глас 4 4 Винаги съм мислел, че мога ясно да различа звука на тъмнината, когато превзема хоризонта. — Бел.авт. .

Странен звук! Пристигна и донесе
музика с размаха на крилете.
Тишина… а след това отново
се издигна и нарасна. Скоро
влетя Незея в залата сама.
Ах, блудница със пламнала уста
и пояса на нежния й кръст
едва удържа порива й бърз.
Дъх в средата спря, за да поеме.
„Занте!“ — промълви опиянена,
а блясъкът, косите й целунал,
легна с тях и почна да сънува.
О, невинна музика шептяха
дръвче с дръвчето, цветето с цветята.
Фонтани разпиляха светлина
в гората звездна, в лунна долина.
Но тишината властваше все пак
над ангелски криле, вода и цвят.
Едничък дух да прероди успя
чар в песничката на невинността: