Едгар По: Градът в морето

О, виж: Смъртта издигна трон
Там в странен град, под небосклон
На запад в мрака скрит далек,
Дето зли и добри, дето твар и човек
Упокой са приели навек! —

Там храмове, дворци и кули,
Разядени от векове,
Ни дъжд, ни буря ги не брули —
Там дремят мъртви ветрове; —
А под небето без звезди
Разстилат морна глад води.

Звезда не милва с поглед свят
Нощта безкрайна в тоя град —
Само лъч на червено от кърви море
Над дворците ту пламва, ту мре.
И, разискрен лети, без да спре,
Над храм, над купол, над стени,
Над Вавилонски твърдини,
С беседки, мъртви в паметта,
Що спят под каменни цветя, —
Над трон, над чертози, де гибел грози,
Де изплитат гирлянда, която пълзи.
Теменуги, бръшлян и лози.

Там под небето без звезди
Разстилат морна глад води,
И сякаш сграда, кула, храм —
Със свойте сенки сляни там, —
Увисват вмиг в безкрайността,
А върху тях от черна твърд
Поглежда исполинска смърт.

Ту гроб, ту храм от древни дни
Откройват мъртви дълбини,
Но ни брилянти, що безспир
Горят в очите на кумир.
Ни мъртъвци във скъп саван
Съня им не пробуждат там —
Ни трепет бръчки е чертал
Над таз пустиня от кристал —
Нито знак от вълна, че бесней или мре
Нейде буря в съседно море —
Нито — трепет, че вихър би нявга повял
Над подобно море от кристал.

И вмиг — ето — трепет се яви! —
Дъга обширен кръг изви! —
И сякаш кула, сграда, храм
Потъна — рухна — грохна там,
А всеки техен връх в нощта
Остави в свода празнота —
Всеки кръг от вълна стана кървав тогава,
Отслабна несетно и сега избледнява, —
А когато сред вопли от друг някой свят
От основи там грохне загадъчний град,
Сам Адът, изправен пред своя трон.
Ще го посрещне със поклон.