Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Добро момче — каза той. — Знаех си, че ще дойдеш.

— Разбира се, че ще дойда — възнегодува Алън, — веднага щом разбрах. Но никой в селото не знаеше за това. Мисля че дори и Свидетеля не знае.

— Е, ти си тук, другото няма значение. Разкажи ми за себе си. Ожени ли се?

— Ъ-ъ, ми, не. Нека не губим време да говорим за мен. На мене и без това никога нищо не ми се случва. За Джордан, как изобщо се озова в тая бъркотия, Хю?

— Не мога да говоря за това, Алън. Обещах на лейтенант Нелсън да не говоря.

— Добре де, какво значи едно обещание — такова обещание? Ти си го загазил, приятелю.

— Като че ли аз не го знам!

— Някой помогна ли ти за да я докараш дотук?

— Ами… нашият стар приятел Морт Тайлър не си помръдна пръста; мисля, че това е което мога да кажа.

Алън подсвирна и бавно кимна с глава.

— Това обяснява много неща.

— Какво искаш да кажеш? Да не би да знаеш нещо?

— Може би да, може би не. След като ти изчезна, той се ожени за Едрис Бакстър.

— Така ли? Хм-м-м… да, това обяснява много неща.

Той замълча за известно време.

Алън каза:

— Виж какво, Хю. Ти няма да седиш тук и да се оставиш да си идеш мърцина, нали? Особено след като Тайлър е замесен в това. Трябва да те измъкнем оттук.

— Как?

— Не знам. Ще организираме нападение, може би. Мисля, че бих могъл да намеря няколко ножа, които да ни се притекат на помощ — все добри момчета, умират от желание за бой.

— И после, когато всичко свърши, всички ще се окажем готови за Конвертора. Ти, аз и приятелите ти. Не, тая няма да стане.

— Но ние трябва да направим нещо. Не може просто да седим така и да чакаме да те изгорят.

— Знам — Хю разгледа внимателно лицето на Алън. Честно ли бе да поиска това? Той продължи, придобил увереност от това, което беше видял. — Слушай. Ти би направил всичко, което би могъл, за да ме измъкнеш от това нещо, нали?

— Ти знаеш. — В тона на Алън звучеше обида.

— Много добре тогава. Има едно джудже на име Бобо. Ще ти кажа как да го намериш…

Алън се катереше все по-нагоре и по-нагоре, по-високо отколкото бе ходил на времето, когато Хю го бе водил, като момче, напук на опасностите. Той бе по-възрастен сега, по-консервативен; нямаше смелост за това. Към съвсем реалната опасност от напускането на добре познатите по-долни равнища, се прибавяше неговото суеверно невежество. Но въпреки това, той се катереше.

Горе-долу тук би трябвало да е мястото — освен ако не бе пресметнал правилно. Но джуджето не се виждаше никъде.

Бобо го видя пръв. Един изстрел от прашката улучи Алън в стомаха, още докато той викаше:

— Бобо!

Бобо влезе заднишком в каютата на Джо-Джим и смъкна товара си пред нозете на близнаците.

— Прясно месо — гордо каза той.

— Така е — съгласи се равнодушно Джим. — Е, твое си е; махни го оттук.

Джуджето заби палец в едно от подвитите уши на плячката си.

— Смешно — рече той, — той знае името на Бобо.

Джо вдигна поглед от книгата, която четеше — Събрани стихове от Браунинг, Издателство-Л, Ню Йорк, Лондон, Лунен Град, 35 кр.

— Това е интересно. Почакай за момент.

Хю бе подготвил Алън за шока от външността на Джо-Джим. В разумно кратко време той дойде достатъчно на себе си, за да може да разкаже историята си. Джо-Джим я изслуша без много коментар, Бобо — с интерес, но без да разбере много от нея.

Когато Алън свърши, Джим отбеляза:

— Е, ти печелиш, Джо. Той не успя. — След това, обръщайки се към Алън, добави: — Ти можеш да заемеш мястото на Хойланд. Можеш ли да играеш дама?

Алън погледна първо към едната, после към другата глава.

— Но вие не разбирате — рече той. — Нищо ли няма да направите?

Джо изглеждаше озадачен.

— Ние ли? Защо трябва да правим нещо?

— Но вие трябва да направите нещо. Не разбирате ли? Животът му зависи от вас. Няма никой друг, към когото той би могъл да се обърне. Затова дойдох. Не разбирате ли?

— Чакай малко — рече провлечено Джим, — чакай малко. Не бързай. Да предположим, че ние наистина бихме искали да му помогнем — което не е така — как, в името на Кораба на Джордан, бихме могли да направим това? Отговори ми на този въпрос.

— Ами… ами… — Алън се запъна пред лицето на подобна тъпота. — Ами, ще организирате един спасителен отряд, естествено, и ще слезете долу да го освободите!

— Защо трябва да се оставим да ни убият в битка за спасяването на твоя приятел?

Бобо наостри уши.

— Бой? — жадно попита той.

— Не, Бобо — отрече Джо. — Няма бой. Просто приказваме.

— О! — рече Бобо и възвърна безразличието си.