Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Радиоактивната пара изтичаше лениво навън от счупената тръба над тях и изпълваше кръстовището със зеленикава мъгла.

Хю се затича надясно, благодарен че като инженер знаеше откъде минават осветителните вериги. Бе избрал правилната посока; проходът отпред беше черен, тъй като се захранваше от зоната, оттатък пробива. Той чуваше стъпки около себе си; дали бяха приятелски или вражи, той не знаеше.

Неочаквано се озоваха на светло. Не се виждаше никой, освен един изплашен и безобиден селянин, който изфиряса нанякъде с невероятна крачка. Преброиха се набързо. Всички бяха налице, но Бобо вървеше много бавно.

Джо го погледна.

— Мисля, че вдъхна от газа. Потупай го по гърба.

Прасето с готовност направи това. Бобо се оригна дълбоко, внезапно повърна, след това се усмихна през зъби.

— Нищо му няма — реши Джо.

Краткото им забавяне бе дало възможност на един от преследвачите да ги настигне. Той връхлетя от тъмното, без да има представа или без да го е грижа за силата, която имаше пред себе си. Алън отклони с удар ръката на Прасето надолу в момента, в който той замахваше да хвърли ножа.

— Остави го на мен! — настоя той. — Той е мой!

Беше Тайлър.

— Мъжки бой? — отправи му предизвикателство Алън с палец върху острието на ножа си.

Погледът на Тайлър се мяташе от противник на противник и той прие поканата за индивидуален дуел като се нахвърли срещу Алън. Пространството беше твърде тясно за бой от разстояние; те се счепкаха и оръжията им се кръстосаха, при което китката на единия опираше в юмрука на другия.

Алън беше по-едър, може би по-як; Тайлър беше по-гъвкав. Той се опита да изрита Алън с коляно в чатала. Алън избегна удара, стъпи на другия крак на Тайлър. Те паднаха. Чу се хрущене и пукане.

Миг по-късно, Алън бършеше ножа в бедрото си.

— Да вървим — оплака се той. — Страх ме е.

Стигнаха до една стълба и препуснаха нагоре по нея. Дългата ръка и Прасето вървяха отпред като се разгръщаха ветрилообразно на всяко равнище и прикриваха фланговете им. А третият от тримата главорези — Хю бе чул да го наричат Квадратния — прикриваше тила им. Останалите се бяха скупчили по средата.

Хю си мислеше, че вече са се отскубнали, когато чу викове и издрънчаването на хвърлен нож точно над него. Той стигна до горното равнище навреме, така че не бе порязан дълбоко, но бе одраскан от едно рикоширало острие.

Трима бяха паднали. Острието на един нож стърчеше от месестата част на бицепса на Дългата ръка, но той не изглеждаше обезпокоен от това. Прашката му не спираше да свисти. Прасето пълзеше да докопа един хвърлен нож, самият той привършил оръжията си. Но имаше следи от работата му; някакъв мъж бе паднал на едно коляно на около шест метра от тях с дълбока рана в бедрото.

Когато мъжът се подпря с една ръка на преградата и се пресегна към празния колан с другата си ръка, Хю го позна.

Бил Ерц.

Той бе повел един отряд нагоре по друг път и ги бе ударил отстрани, за своя зла участ. Бобо напираше зад Хю и се готвеше да освободи прашката си. Хю сграбчи могъщата му ръка.

— Леко, Бобо — насочи го той, — в стомаха и леко.

Джуджето го погледна озадачено, но направи така, както му беше казано. Ерц, се преви надве и се свлече на палубата.

— Добро попадение — каза Джим.

— Донеси го тук, Бобо — разпореди се Хю, — и застани по средата. — Той обходи с поглед отряда им, който сега се беше събрал на куп на върха на стълбищната площадка. — Добре, банда, продължаваме отново нагоре! Внимавайте!

Дългата ръка и Прасето запъплиха нагоре по следващата редица от стълби, а останалите се подредиха както обикновено. Джо изглеждаше ядосан. По някакъв начин — начин, който в момента не беше ясен — той бе изместен като водач на неговата банда — неговата банда — и Хю даваше заповеди. Хрумна му, че нямаше никакво време да предизвиква кавга. Това можеше да коства живота на всички им.

Джим не даваше вид да има нещо против това. Всъщност, той сякаш се забавляваше.

Те оставиха още десет равнища зад себе си, без да се натъкнат на някаква организирана съпротива. Хю ги напътстваше да не убиват селяни без нужда. Тримата наемници го слушаха; Бобо бе твърде зает да носи Ерц, за да представлява проблем за дисциплината. Хю се погрижи да оставят зад себе си още трийсет и няколко палуби и да навлязат достатъчно надълбоко в ничията земя, преди изобщо да позволи бдителността да спадне. След това той даде почивка и те прегледаха раните си.

Единствените дълбоки рани бяха на ръката на Дългата ръка и по лицето на Бобо. Джо-Джим ги прегледа и им сложи пластири, с които се бе запасил преди тръгване. Хю отказа грижи за раната си.