Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

На масата пред него се заби със звън и трептене един нож от връзката на колана на Джо-Джим. Джо изглеждаше изненадан, изглеждаше така, сякаш се канеше да каже нещо на брат си, след това сякаш размисли и се отказа. Ерц му благодари с поглед и напъха ножа в колана си.

Близнаците си прошепнаха нещо, след което Джо-Джим проговори:

— Бихме могли да скрепим това — рече той.

Измъкна нож, който му бе останал и, като сграбчи острието между палеца и показалеца си, така че се виждаше само върха му, се поряза в месестата горна част на лявата си ръка.

— Нож за нож!

Веждите на Ерц подскочиха нагоре. Той измъкна със замах новопридобития си нож и се сряза на същото място. Кръвта рукна и се стече надолу в свивката на ръката му.

— Гръб до гръб! — Той отблъсна масата настрани и допря окървавеното си рамо до раната на Джо-Джим.

Алън Махони, Хю Хойланд, Бобо — до един извадиха ножовете си, срязаха ръцете си, докато кожата им почервеня и овлажня. Те се скупчиха един до друг, притиснали кървящите си рамене така, че кръвта потече в обща струя на палубата.

— Нож за нож!

— Гръб до гръб!

— Кръв за кръв!

— Кръвни братя — до края на Дългия път!

Един учен-ренегат, един отвлечен учен, един прост селянин, едно двуглаво чудовище, един идиот с глава колкото ябълка — пет ножа, като Джо-Джим се брои за един; пет глави, като Джо-Джим се брои за две, а Бобо не се брои — пет глави и пет ножа, за премахването на цяла една култура.

— Но аз не искам да се връщам там, Хю. — Алън пристъпи от крак на крак и имаше решителен вид. — Защо да не остана с теб? Бива ме в боя с ножове.

— Разбира се, че те бива, стари ми приятелю. Но точно сега ти ще си много по-полезен като шпионин.

— Но вие имате Бил Ерц за тази цел.

— Вярно е, но имаме нужда и от теб. Бил е обществена фигура; той не може да се измъкне и да поеме нагоре към горните равнища, без да бъде забелязан и без да даде повод за приказки. Ето къде ще бъдеш полезен ти — ти ще си връзката с него.

— Хъфски трудно ще ми е да обясня къде съм бил.

— Не обяснявай повече, отколкото е необходимо. Но стой настрана от Свидетеля. — Хю неочаквано си представи как Алън се опитва да измами стария селски историк, с неговия опипващ език и страст към подробностите. — Стой далече от Свидетеля. Старата кримка ще те хване в капана си.

— Той ли? Имаш предвид стария — той умря. Отдавна пое Дългия път. Новият не го бива за нищо.

— Добре. Ако внимаваш, ще бъдеш в безопасност. — Хю повиши глас: — Бил! Готов ли си да слезеш долу?

— Мисля, че да. — Ерц се изправи и с нежелание остави настрана книгата, в която се беше зачел — „Тримата мускетари“ , с илюстрации, една книга от грижливо събраната от кражби библиотека на Джо-Джим. — Знаете ли, това е една чудесна книга. Хю, Земята наистина ли е такава?

— Разбира се. Нима в книгата не пише така?

Ерц присви устни и се замисли за това.

— Какво е дом?

— Дом ли? Дом е нещо като… нещо като каюта.

— Точно така си помислих отначало, но как можеш да се возиш на каюта?

— Ъ-ъ? Какво имаш предвид?

— Ами, в книгата те през цялото време се качват на домовете си и се разхождат с тях.

— Дай да я видя тази книга — разпореди се Джо.

Ерц му я даде. Джо-Джим бързо я запрелиства.

— Разбирам какво имаш предвид. Идиот! Те яздят коне, не домове.

— Добре, а какво е кон?

— Конят е едно животно, прилича на голям шопар или може би на крава. Сядаш върху него и го оставяш да те носи по пътищата.

Ерц се замисли над това.

— Не изглежда практично. Виж… когато сядаш на носилка, казваш на главния носач къде искаш да отидеш. Как можеш да кажеш на една крава къде искаш да отидеш?

— Лесно е. Можеш да го управляваш.

Ерц се замисли над това.

— И все пак, би могъл да паднеш. Не е практично. Аз бих предпочел да вървя пеша.

— Бая сложничко е — обясни Джо. — Нужна е тренировка.

— Ти можеш ли го?

Джим изцвили. Джо изглеждаше ядосан.

— На Кораба изобщо няма коне.

— Добре, де, добре. Само че, вижте… Тези мъжаги Атос, Портос и Арамис, те са имали нещо…

— Можем да поговорим за това друг път — прекъсна го Хю. — Бобо се върна. Готов ли си да тръгнеш, Бил?

— Недей да бързаш, Хю. Това е важно. Тези мъже са имали ножове…

— Естествено. Защо да нямат?

— Но техните са били по-добри от нашите. Имали ножове, дълги колкото ръката ти, може би по-дълги дори. Щом ще се бием с целия Екипаж, помислете какво преимущество би ни дало това.

— Хм-м-м. — Хю измъкна ножа си и го разгледа, обгръщайки го с дланта си. — Възможно е. Но пък тогава не би могъл да го хвърляш.