Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Онова, което той наистина си мислеше, бе, че сега е може би подходящ момент стария Капитан да предаде духа си на Джордан. Дебелият изкуфял дъртак отдавна бе надживял своята полезност; Нарби се бе уморил от необходимостта да го обсипва с ласкателства, за да издава подходящите заповеди. В случай че Съветът се изправеше пред необходимостта да избира нов Капитан в този момент, налице имаше само един-единствен кандидат…

Нарби остави книгата на бюрото. Бе взел решение.

Простото решение да елиминира стария Капитан не предизвика в съзнанието на Нарби никакво чувство за срам, нито за грях, или пък за нелоялност. Той изпитваше презрение, но не и неприязън към Капитана и никакъв подъл дух не оцветяваше решението му да го убие. Плановете на Нарби бяха скроени на благородното равнище на държавничеството. Той искрено вярваше, че неговата цел е благоденствието на целия Екипаж — администрация основана на здравия разум, ред и дисциплина, добра хапка за всички. Той избираше себе си, защото за него бе очевидно, че той бе най-подходящ за осъществяването на тези достойни цели. Той не съжаляваше ни най-малко за това, че някои трябва да поемат Дългия път, за да може тези по-широки интереси да бъдат обслужени, но не изпитваше никаква злоба към тях.

— Какво, Хъф да те вземе, правиш на моето бюро?

Нарби вдигна поглед и видя покойния Бил Ерц, застанал над него с вид, който в никакъв случай не бе доволен. Той погледна отново, след това, сякаш размислил, затвори устата си. Бе толкова сигурен, че Ерц е поел Дългия път и по всяка вероятност е бил заклан и изяден, когато не се появи след нападението — толкова сигурен, че сега това да види Ерц застанал пред него, напористо жив, бе истинско издевателство над ума му. Но се овладя.

— Бил! Джордан да те благослови, човече… ние си помислихме, че си поел Дългия път! Сядай, сядай и ми кажи какво се случи с теб.

— Ще ти кажа, ако се разкараш от стола ми — хапливо отвърна Ерц.

— О, извинявай!

Нарби бързо освободи стола зад бюрото на Ерц и си намери друг.

— А сега — продължи Ерц, настанявайки се на стола, който Нарби беше опразнил, — можеш да ми обясниш защо се ровиш из моите неща.

Нарби успя да си придаде обиден вид.

— Нима това не е очевидно? Ние приехме, че си умрял. Някой трябваше да поеме работата и да се погрижи за твоя отдел, докато бъде определен нов началник. Действах от името на Капитана.

Ерц го погледна право в очите.

— Не ми пробутвай тая помия, Нарби. И двамата знаем кой казва на Капитана какво да прави — толкова пъти сме планирали това. Дори и наистина да си мислил, че съм умрял, струва ми се, че би могъл да изчакаш малко повече от времето между две сънни паузи и тогава да ровиш из бюрото ми.

— Ама, наистина, старче, когато някой изчезне след нападение на мутатите, здравият разум изисква да се допусне, че той е поел Дългия път.

— Добре, добре, да оставим това. Защо Морт Тайлър не ме замести през това време?

— Той е в Конвертора.

— Значи е убит, а? Но кой нареди да бъде сложен в Конвертора? Толкова много маса ще предизвика ужасно напрежение в зареждането.

— Аз наредих, на мястото на Хю Хойланд. Техните маси бяха почти еднакви, а твоето разпореждане за масата на Хю Хойланд не беше изпълнено.

— Почти еднакви не е достатъчно добър аргумент, когато става дума за работата на Конвертора. Ще трябва да проверя това.

Той понечи да стане.

— Не се вълнувай — рече Нарби. — Не съм пълен глупак в инженерството, знаеш това. Заповядах масата му да бъде коригирана съгласно графика, който ти беше съставил за Хойланд.

— Е, добре. Засега ще се задоволя с това. Но ще трябва да проверя. Не можем да си позволим да прахосваме маса.

— Като говорим за прахосана маса — сладникаво рече Нарби, — намерих две Ненужни книги в бюрото ти.

— Е, и?

— Те са класирани като маса, предназначена за енергия, нали знаеш.

— Какво от това? И кой е пазачът на масата предназначена за енергия?

— Ти, разбира се. Но какво правеха те в бюрото ти?

— Нека да ти изтъкна на тебе, драги ми любимецо на Капитана, че е изключително в моята компетентност да реша къде ще съхранявам масата, предназначена за енергия.

— Хм-м-м… предполагам, че си прав. Между другото, ако не ти трябват веднага за енергийния график, би ли имал нещо против да ми ги дадеш да ги прочета?

— Ни най-малко, ако решиш да бъдеш разумен по отношение на това. Ще ти ги изпиша — трябва да го направя; те са били вече центрофугирани. Само бъди дискретен за това.