Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Благодаря. Някои от онези древни са имали живо въображение. Напълно налудничаво, разбира се, но е забавно за разтоварване.

Ерц извади двата тома и приготви разписка за Нарби да я подпише. Направи това разсеяно, зает с проблема как и кога да обработи Нарби. Той знаеше, че Финиъс Нарби е една от ключовите фигури към целта, която той и неговите кръвни братя си бяха поставили — може би ключовата фигура. Ако биха могли да го спечелят на своя страна…

— Фин — каза той, след като Нарби подписа, — чудя се дали проведохме най-мъдрата политика в случая с Хойланд.

Нарби изглеждаше изненадан, но не каза нищо.

— О, не искам да кажа, че отдавам някакъв смисъл на неговия разказ — побърза да добави Ерц, — но имам чувството, че изпуснахме една възможност. Трябваше да си поиграем малко с него. Той беше една връзка с мутатите. Най-големият недостатък в работата ни при опитите да подчиним страната на мутатите под властта на Съвета е фактът, че ние знаем много малко за тях. Не знаем колко са те, нито колко са силни или пък до каква степен са организирани. Освен това ние ще трябва да пренесем битката при тях, а това е изключително неблагоприятно за нас. Ние на практика не познаваме пътя на по-горните равнища. Ако се бяхме заиграли с него и се бяхме престорили, че вярваме на приказките му, можеше да научим много неща.

— Но ние не бихме могли да разчитаме много на онова, което ни каже той — изтъкна Нарби.

— Това нямаше да е необходимо. Той ни предложи възможността да се изкачим чак най-горе до равнището на безтегловност и да разгледаме какво има там.

Нарби изглеждаше удивен.

— Ти не говориш сериозно, нали? Нито един член на Екипажа, който се е доверил на обещанието на мутатите да не му направят нищо лошо, не би стигнал до равнището на безтегловност; той би поел набързо Дългия път!

— Аз не съм толкова сигурен в това — възрази Ерц. — Хойланд си вярваше на историята, която разказваше, сигурен съм в това. И…

— Какво! Всичките онези пълни глупости за това, че Корабът може да се движи . Солидният Кораб. — Той почука по преградата. — Никой не би повярвал на това.

— Но аз ти казвам, че той вярваше. Той е религиозен фанатик — това е ясно. Но той е видял нещо там и това бе начинът, по който той го тълкуваше. Ние можехме да отидем горе да видим онова, каквото и да е то, за което така разпалено говореше той и да се възползваме от възможността разузнаем повече за мутатите.

— Пълни глупотевини!

— Аз не мисля така. Той сигурно има много голямо влияние сред мутатите; виж през какви неприятности минаха само и само да го освободят. Щом той казва, че може да ни осигури безопасен път нагоре до равнището на безтегловност, аз мисля, че може.

— Защо така изведнъж промени мнението си?

— Нападението стана причина да си променя мнението. Ако някой ми беше казал, че банда мутати ще дойдат чак тук долу до равнището на нормална гравитация и ще рискуват главите си, за да спасят живота на един човек, нямаше да му повярвам. Но това се случи. Принуден съм да ревизирам убежденията си. Като оставим настрана неговата история, очевидно е, че мутатите ще се бият за него и може би ще приемат заповеди от него. Ако това е вярно, би си струвало да угодим на неговите религиозни убеждения, ако това би ни дало възможност да придобием контрол над мутатите, без да е необходимо да се бием, за да постигнем това.

Нарби сви рамене, изразявайки несъгласието си.

— Теоретически може да има нещо вярно в това, което казваш. Но защо да си губим времето с евентуални възможности? Ако е имало такава възможност, ние сме я пропуснали.

— Може и да не сме. Хойланд е все още жив и е отново при мутатите. Ако бих могъл да измисля някакъв начин да му изпратя съобщение, може би все още бихме могли да уредим това.

— Но как би могъл?

— Не знам точно как. Бих могъл да взема двама души и да се поизкатерим малко нагоре. Ако успеем да хванем някой мутат жив, това би могло да свърши работа.

— Малко е вероятно.

— Ще ми се да рискувам и да опитам.

Нарби прехвърли в ума си всичко това. Целият план му се струваше изпълнен с несигурни възможности и глупави предположения. Независимо от това, щом Ерц искаше да поеме този риск и ако наистина успее, най-лелеяната амбиция на Нарби би се оказала много по-близко до реализирането си. Подчиняването на мутатите със сила би било продължително и кръвопролитно начинание, вероятно невъзможно начинание. Той ясно съзнаваше колко трудно е това.