Робърт Хайнлайн: Достатъчно време за любов

Животопис на Старейшината на Семействата Хауард (Удроу Уилсън Смит; Ърнест Гибънс; капитан Аарон Шефилд; Лазарус Лонг; Щастливия Шемет; Негова ясност Серафин Младши, Главния Върховен жрец на Единия Бог във всичките Негови проявления и арбитър на Земята и Небесата; затворник № 83М2742; г-н Джастис Ленокс; ефрейтор Тед Бронсън; д-р Лейф Хюбърт; и други), най-възрастния член на човешката раса. Мемоарите се базират както върху думите на самия Старейшина, записани на различни места в различни времена и най-вече в клиниката за подмладяване „Хауард“ и в правителствения дворец в Нови Рим на Секундус през 2053 година след Великата диаспора (4272 година по григорианския календар на Старата Тера), така и върху писма и описания на очевидци, събрани, подредени, внимателно сверени, преработени и съгласувани (доколкото е възможно) с официалната история и спомените на съвременниците от почетния архивар на Хауард, под ръководството на настоятелството на фондацията „Хауард“. Резултатът е от уникално историческо значение въпреки решението на архиваря да остави вътре очевидни лъжи, самоизтъкващи се твърдения и многобройни аморални анекдоти, които не са подходящи за млади хора.

Великата диаспора на човешката раса, започнала преди повече от две хилядолетия с изобретяването на двигателя „Либи-Шефилд“ и продължаваща все още без изгледи да забави темпото си, прави невъзможно писането на исторически трудове — както на единно описание, така и на множество, съгласувани помежду си. През двайсет и първи век (по григорианския календар) 2на Старата Тера расата ни е била способна да удвоява броя на членовете си три пъти на век — стига да е разполагала с достатъчно пространство и суровини.

Звездният двигател даде и двете неща. Човечеството се разпространи из своя сектор на Галактиката със скорост, многократно надхвърляща светлинната, и набъбна като мая. Ако удвояването бе продължило с потенциала му от двайсет и първи век, сега щяхме да наброяваме около 7×10⁹x2⁶⁸ — число, толкова голямо, че човешкият разум не е в състояние да го проумее; то е подходящо само за компютрите:

7×10⁹x2⁶⁸ = 2 066 035 336 255 469 780 992 000 000 000

— или повече от две хиляди милиона милиарда трилиона човешки същества;

— или количество протеин, надхвърлящо двайсет и пет милиона пъти масата на Сол III, Старата Земя, родната планета на нашата раса.

Абсурдно.

Или би било абсурдно, ако Великата диаспора не бе освободила място за расата ни, достигнала потенциала да удвоява броя на членовете си три пъти на век и оказала се в криза, възпрепятстваща дори еднократното удвояване — в онази извивка на кривата на закона за набъбване на маята, в която популацията би могла да поддържа несигурната устойчивост на нулевия растеж само чрез достатъчно бързото избиване на своите членове… за да не стигне до удавяне в собствените си отрови или до самоубийство чрез тотална война, или до препъване в някой друг вид малтусианско 3крайно решение.

Според нас обаче човешката раса не е успяла да нарасне до тази чудовищна цифра, защото човечеството не е започнало Диаспората с всичките си почти седем милиарда жители, а по-скоро с няколко милиона души, последвани от неизвестно, но непрестанно нарастващо число — стотици милиони преселници, които през последните две хилядолетия са мигрирали от Земята и от своите колонии на планетите към по-отдалечени места.

Ние не сме в състояние да правим аргументирани предположения за числеността на човешката раса или пък за приблизителния брой на колонизираните планети. Със сигурност можем да твърдим, че колонизираните планети са над две хиляди и на тях живеят поне пет трилиона души. В действителност колонизираните планети може и да са двойно повече, а човешката раса — четири пъти по-многобройна. А не е изключено цифрите да са още по-внушителни.