Робърт Хайнлайн - Достатъчно време за любов

Но що за човек е Старейшината? Сами трябва да прецените. Съкращавайки тези мемоари до удобна за четене дължина, съм пропуснал много достоверни исторически събития (необработените данни са в архивите и са достъпни за учените), но съм оставил вътре лъжите и неправдоподобните разкази заради убеждението си, че изречените от някого лъжи говорят за него повече от истината.

Очевидно, по стандартите на цивилизованите общества, този човек е варварин и мошеник.

Но не децата са тези, които трябва да съдят своите родители. Той е такъв, какъвто е, именно благодарение на качествата, необходими за оцеляването в джунглата или в друга сурова местност. Не забравяйте дълга си към него — както генетическия, така и историческия.

За да проумеем историческия си дълг към Старейшината, трябва да хвърлим още един поглед към древната история — отчасти към преданията и митовете, отчасти към твърдо установените факти, толкова безспорни, колкото е и убийството на Юлий Цезар. Фондацията на Семействата Хауард е била основана съгласно завещанието на Айра Хауард, починал през 1873 година. Той нарежда на настоятелството на фондацията да използва парите за „удължаване на човешкия живот“. Това е факт.

Преданието казва, че причината за волята на Айра е гневът към собствената му зла участ: той открил, че е на път да умре от преждевременна старост , едва достигнал четирийсетте. Починал на четирийсет и осем като ерген, без да остави потомство. Така че никой от нас не носи в себе си гените му, безсмъртието му е само в неговото име и в идеята, че смъртта може да бъде осуетена.

По онова време смъртта на четирийсет и осем години не е била нещо необичайно. Ако искате вярвайте, но тогава средната продължителност на живота е била около трийсет и пет години! Но хората не умирали от старост. Болести, глад, нещастни случаи, убийства, войни, смърт при раждане и други видове неестествена смърт поваляли повечето далеч преди настъпването на старостта. Обаче преодолелите всичките изброени препятствия все още можели да разчитат на естествена смърт някъде между седемдесет и петата и стотната си годишнина. Само шепа хора достигали стоте; въпреки това във всяка популационна група имало нищожно малцинство столетници. Известна е легендата за Стария Том Пар, за който се предполага, че е починал през 1635 година на сто петдесет и две годишна възраст. Независимо дали легендата е истина, или не, анализите на демографските данни от онази епоха показват, че вероятно някои отделни индивиди са живеели по век и половина. Но те наистина са били твърде малко на брой.

Фондацията започнала своята работа като далновиден селекционен експеримент, понеже тогава още не се е знаело нищо за генетиката: пълнолетните от родовете на дълголетници били насърчавани за бракове помежду си, парите били стимул.

Както се и очаквало, материалният стимул подействал. Не било никаква изненада, че експериментът сработил — това бил същият емпиричен метод, използван от скотовъдците векове преди да се появи генетиката: засилване на подходящите характеристики, сетне отстраняване на неподходящите.

Архивите на Семействата не уточняват как ставало отстраняването на неудачниците — там просто се казва, че някои били изключвани от Семействата, заедно с корените, клоновете и всичките им потомци, заради непростимия грях — смърт от старост в твърде млада възраст.

Към времето на Кризата от 2136 година членовете на Семействата Хауард имали средна продължителност на живота над сто и петдесет години, а някои надхвърляли тази възраст. Причината за Кризата сега ни изглежда невероятна, обаче всички свидетелства — както вътре, така и извън Семействата, я потвърждават. Семействата Хауард били крайно опасни за останалата част от човечеството просто поради факта, че живеят толкова дълго. Причината за случилото се трябва да бъде обяснена от психолозите, а не от пазителите на архивите. Но истината е такава.

Те били хванати и затворени в концлагер, застрашавала ги опасността да бъдат изтезавани до смърт, за да бъде изтръгната тайната на вечната им младост. Това е факт, а не мит.

И тогава на сцената излязъл Старейшината. Благодарение на своята дързост, на дарбата си да лъже убедително и на качеството, което би се сторило на сегашните хора детинска страст към приключенията и интригите за собствена облага, Старейшината осъществил най-знаменитото бягство от затвора за всички времена, като откраднал първобитен звездолет и се измъкнал от Слънчевата система заедно с всички членове на Семействата Хауард (тогава те наброявали към 100 000 мъже, жени и деца). 7