Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Четиридесет и един приседна край стълбищната шахта, като краката му провиснаха над нея, и насочи вниманието си към храната, която носеше пъхната под лявата си мишница.

Бобо потупа Алън и Ерц по гърбовете.

— Добра хапка! — пожела им той, озъбен в усмивка.

Когато възстанови дишането си, Ерц, благодари за вежливото пожелание, след което, без да се бави, се спусна на следващата по-долна палуба, плътно следван от Алън. Предстоеше им да преминат през още много палуби, докато стигнат до „цивилизацията“.

Тършувайки из бюрото на Главния инженер, Капитан втори ранг Финиъс Нарби — Главен помощник на Капитана на Джордан — се учуди, когато откри, че Бил Ерц е скрил там две Ненужни книги. Там, естествено, бяха обичайните Свещени книги, както и безценните „Опазване и поддръжка на спомагателния четири-стадиен конвертор“ и „Наръчник по енергията, осветлението и климатичните инсталации на Звезден Кораб “Авангард"„ . Това бяха свещени книги от първа степен, които носеха печата на самия Джордан и по закон можеха да бъдат държани само от Главния инженер.

Нарби се смяташе за скептик и рационалист. Вярата в Джордан беше хубаво нещо — за Екипажа. Независимо от това, видът на заглавната страница с думите «Фондация Джордан» на нея, раздвижиха у него някаква следа от религиозно страхопочитание, каквото той не бе изпитвал от времето преди да бъде допуснат в братството на учените.

Той знаеше, че това чувство бе ирационално — може би в някой момент в миналото е имало някой човек или хора, на име Джордан. Може Джордан да е бил някой древен инженер или капитан, който е кодифицирал здравия разум и почти инстинктивните правила за уредбата на Кораба. Или пък, което изглеждаше по-вероятно, митът за Джордан бе много по-стар от тази книга в ръката му и нейният автор просто се бе възползвал от невежествените суеверия на Екипажа, за да придаде авторитетност на писанията си. Нарби знаеше как се правят подобни неща — той планираше да освети новата политика по отношение на мутатите със същата благословия на Джордан, когато назрееше момента тя да бъде приведена в изпълнение. Да, редът и дисциплината, и вярата в авторитета бяха хубави неща — за Екипажа. Също толкова очевидно бе, че един рационален, хладнокръвен здрав разум, е подходящ атрибут за учените, които бяха стражи на благосъстоянието на Кораба — здрав разум и вяра в нищо друго, освен във фактите.

Той се възхити от подредбата на буквите на страниците на книгата, която държеше в ръцете си. В онези древни времена определено са имали отлични писари — не като мърлявите драскачи, с които той бе принуден да се примирява, и които трудно можеха да изпишат печатно две еднакви букви.

Той си отбеляза наум да проучи тези две незаменими книги на инженерния отдел, преди да ги върне на приемника на Ерц. Хрумна му, че би било добре да не е прекалено зависим от становищата на Главния инженер, когато самият той наследи капитанския пост. Нарби не изпитваше никакво особено уважение към инженерите, най-вече поради това, че той не притежаваше какъвто и да било особен талант за инженерство. След като получи учена степен и бе натоварен да защитава духовното и материално благосъстояние на Екипажа, след като се бе заклел да поддържа Ученията на Джордан, той скоро откри, че повече му допадаха администрацията и управлението на личния състав, отколкото да се грижи за конвертора или да обслужва енергийните линии. Той бе служил като чиновник, селски администратор, протоколчик на Съвета, офицер отговарящ за личния състав, а сега беше Главен помощник на самия Капитан на Джордан — от момента, когато някакъв нещастен и доста мистериозен случай бе прекъснал живота на предшественика на Нарби на този пост.

Решението му да доизучи инженерството преди да бъде избран нов Главен инженер, го подсети за проблема свързан с избирането на нов началник. Нормално Старшият вахтен офицер на Конвертора ставаше Главен инженер, когато някой началник поемеше Дългия път, но в случая Морт Тайлър, Старши вахтения, бе поел Дългия път по същото време — тялото му бе намерено вкочанено и изстинало, след нападението на мутатите, които бяха освободили еретика Хю Хойланд. По този начин възможността за избор оставаше широко открита и Нарби изпитваше известна нерешителност кого да предложи на Капитана.

Едно бе сигурно — новият началник не биваше да е човек с толкова напориста предприемчивост като Ерц. Нарби приемаше, че Ерц бе свършил добра работа по организирането на Екипажа за предложеното изтребление на мутатите, но самите резултати от работата му го бяха направили прекалено силен претендент за капитанския пост — ако и когато се наложеше да се търси нов човек за него. Ако помислеше открито за това, Нарби сигурно би се съгласил, че продължителността на живота на сегашния Капитан се бе проточила прекалено много, тъй като Нарби не бе абсолютно сигурен, че Ерц нямаше да бъде избран.