Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Кръвта спря — упорстваше той, — а имам да свърша още много неща.

— Нямаш какво да правиш, освен да се изкачиш горе вкъщи — каза Джо, — и това ще е краят на тази глупащина.

— Не съвсем — отрече Хю. — Ти може да си вървиш вкъщи, но Алън, аз и Бобо отиваме до равнището на безтегловност — до Капитанската веранда.

— Глупости — рече Джо. — За какво?

— Ако искаш, ела и ще видиш. Добре, банда. Да вървим.

Джо понечи да каже нещо, но замълча като Джим и продължи с останалите.

Те влетяха леко през вратата на верандата — Хю, Алън, Бобо с неговия все още неподвижен товар и Джо-Джим.

— Ето го — каза Хю на Алън, като махна с ръка към разкошните звезди, — ето го онова, за което ти разказвах.

Алън погледна и се вкопчи в ръката на Хю.

— Джордан! — простена той. — Ще паднем навън! — Той затвори здраво очите си.

Хю го разтърси.

— Няма нищо страшно — каза той. — Прекрасно е. Отвори си очите.

Джо-Джим докосна ръката на Хю.

— Защо е всичко това? — настойчиво попита той. — Защо го доведе тук тоя? — Той посочи към Ерц.

— О, него ли? Ами, когато се събуди, ще му покажа звездите, ще му докажа, че Корабът се движи.

— Добре де? Защо?

— След това ще го изпратя обратно долу, за да убеди и други.

— Хм-м-м… ами ако той няма повече късмет, отколкото имаше ти?

— Е, тогава… — Хю сви рамене, — е, тогава ще трябва да направим всичко отново, предполагам, докато наистина ги убедим.

— Трябва да го направим, нали разбираш.

ДЖО, ДЯСНАТА ГЛАВА на Джо-Джим, отправи думите си към Хю Хойланд:

— Добре, умнико, успя да убедиш Главния инженер. — Той посочи Бил Ерц с острието на ножа си, след което се залови отново да чопли с него зъбите на Джим. — Е, и какво от това? Сега какво смяташ да правиш?

— Вече обясних това — отвърна раздразнен Хю Хойланд. — Ще продължим, докато всеки учен на Кораба, от Капитана до най-неопитния стажант, научи , че Корабът се движи и повярва, че ние можем да го накараме да се движи. Тогава ще изминем Дългия път, съгласно волята на Джордан. Колко ножа можеш да събереш? — добави той.

— Ама, в името на Джордан! Слушай, да не би да ти е хрумнала шантавата идея, че ние ще ти помогнем за осъществяването на тоя налудничав план?

— Естествено. Вие сте необходими за него.

— Тогава по-добре е да размислиш още веднъж. Край по тоя въпрос. Бобо! Извади дъската за дама.

— Дадено, шефе.

Джуджето с маломерната глава се надигна от пода и се затътри да прекоси апартамента на Джо-Джим.

— Почакай, Бобо.

Джим, лявата глава бе проговорил. Джуджето застина на мястото си, тясното му чело се набърчи. Фактът, че неговият двуглав господар от време на време не можеше да постигне съгласие какво трябва да направи, бе единствената отсянка на несигурност в безметежното, кръвожадно съществувание на Бобо.

— Да го изслушаме какво има да каже — продължи Джим. — Може да се окаже нещо забавно.

— Забавно ли! Забавлението да получиш някой нож в ребрата. Позволи ми да подчертая, че това са моите ребра. Аз не съм съгласен с това.

— Аз не съм те молил да се съгласяваш; помолих те да го изслушаш. Като оставим настрана забавлението, това може да се окаже единственият начин да отървем ножа.

— Какво имаш предвид? — с подозрение в гласа настоя Джо.

— Ти чу онова, което ни каза Ерц. — Джим посочи с палец към затворника. — Корабните офицери планират да прочистят горните равнища. Иска ли ти се да отидеш в Конвертора, Джо? Няма да можеш да играеш на дама след като ни превърнат във водород.

— Глупости! Екипажът не може да унищожи мутатите — вече са се опитвали преди.

Джим се обърна към Ерц.

— Какво ще кажеш за това?

Ерц отговори някакси колебливо, болезнено съзнавайки собственото си променено положение от старши корабен офицер във военнопленник. Той и без това се чувстваше объркан, твърде много неща се бяха случили за твърде кратко време. Беше отвлечен, замъкнат горе на Капитанската веранда и бе се взирал навън в звездите — звездите .

Неговият лишен от чувства рационализъм не включваше изобщо такова понятие. Ако някой земен астроном му бе демонстрирал физически, че глобусът се върти около оста си защото някой е превъртял, объркването в оценките му нямаше да бъде по-голямо от сегашното.

Освен това, той остро съзнаваше, че собственото му по-нататъшно съществуване висеше на косъм. Джо-Джим бе първият мутат от горните равнища, когото виждаше, като се изключат онези, с които се бе сблъсквал в бой — нож срещу нож. Една негова дума към онова огромно, грозно джудже, проснало се на палубата…