Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Хю гледаше Капитана с видим интерес. Старецът не се бе променил много, може би малко бе напълнял.

Капитанът се настани бавно на стола си и вдигна листовете хартия пред себе си.

— За какво е цялата тази работа? — с раздразнение подхвана той. — Не разбирам това.

Морт Тайлър бе тук, за да докладва делото срещу Хю, едно обстоятелство, което Хю не бе могъл по никакъв начин да предположи и което засили още повече безпокойството му. Той се порови в спомените от детството си, за да открие някаква опора, посредством която да предизвика съчувствие от страна на този човек, но не откри нищо. Тайлър прочисти гърлото си и започна:

— Това е делото на някой си Хю Хойланд, Капитане, на времето един от вашите млади учени…

— Учен, значи? Защо Съветът не се занимае с него?

— Защото той вече не е учен, Капитане. Той премина на страната на мутатите. Сега се е върнал при нас като проповядва ерес и се стреми да подкопае вашата власт.

Капитанът погледна към Хю с естествената враждебност на човек, който се страхува за своите прерогативи.

— Вярно ли е това? — каза провлачено той. — Какво имаш да кажеш за себе си?

— Не е вярно, Капитане — отвърна Хю. — Единственото нещо, което съм казал на някого, е потвърждение на абсолютната истина на нашето древно знание. Аз не съм оспорвал истините, с които живеем; аз просто ги потвърдих с по-голяма сила, от обичайното. Аз…

— Все още нищо не мога да разбера — прекъсна го Капитанът, поклащайки главата си. — Ти си обвинен в ерес, а в същото време казваш, че вярваш в Ученията. Ако не си виновен, защо си тук?

— Вероятно аз бих могъл да изясня нещата — намеси се Ерц. — Хойланд…

— Е, надявам се, да можеш — продължи Капитанът. — Хайде… слушаме те.

Ерц се захвана да излага една умерено правдива, но леко изкривена версия за завръщането на Хойланд и за неговия странен разказ. Капитанът слушаше с изражение, което бе някаква смесица от озадаченост и раздразнение.

Когато Ерц свърши, Капитанът се обърна към Хю.

— Пфу! — рече той.

Хю заговори веднага:

— Същността на моето становище, Капитане, е, че на равнището на безтегловност има едно място, където може фактически да се види истината на нашата вяра, че Корабът се движи, където може фактически да се види Планът на Джордан в действие. Това не е отрицание на вярата; това я потвърждава. Няма нужда да ви се кълна в това. Самият Джордан ще го докаже.

Забелязал, че Капитанът е в състояние на нерешителност, Тайлър се намеси:

— Капитане, съществува възможно обяснение на това невероятно положение, което смятам за свой служебен дълг да ви изложа. На пръв поглед, има две очевидни обяснения на нелепия разказ на Хойланд: той или е виновен в крайна ерес, или пък е мутат в душата си и е замесен в заговор да ви подмами в техните лапи. Но има и трето, по милосърдно обяснение и вътре в себе си чувствам, че то е вярното.

— Налице са данни, че е имало сериозно обсъждане Хойланд да бъде изпратен в Конвертора при прегледа след раждането му, но че отклонението му от нормалното е било слабо, свеждащо се просто до малко по-голяма глава и той е бил оставен. Струва ми се, че ужасните изпитания, през които той е преминал в ръцете на мутатите, в крайна сметка са разстроили един нестабилен ум. Горкият човек просто не е отговорен за действията си.

Хю погледна Тайлър с уважение. Да го оправдае за вината му и в същото време да е абсолютно сигурен, че Хю ще свърши, поемайки Дългия път — чиста работа!

Капитанът махна с ръка към тях.

— Това продължи достатъчно дълго. — След това, като се обърна към Ерц, додаде: — Има ли някаква препоръка?

— Да, Капитане. Конвертора.

— Много добре тогава. Наистина не разбирам, Ерц — продължи сърдито той, — защо трябваше да ме безпокоите с тези подробности. Струва ми се, че ти би трябвало да си в състояние да се справиш с дисциплината в отдела си, без моя помощ.

— Тъй вярно, Капитане.

Капитанът се отблъсна назад от бюрото си и се приготви да стане.

— Препоръката се приема. Уволнен.

Гняв обля Хю при лишената от разум несправедливост. Те не бяха дори намерили за необходимо да погледнат единственото истинско доказателство, с което разполагаше в своя защита. Той чу нечий вик:

— Чакайте! — После установи, че това бе неговият собствен глас.

Капитанът мълчеше и го гледаше.

— Чакайте малко — продължи Хю и думите му се лееха от самосебе си. — Това не би променило нищо, тъй като вие всички сте толкова проклето сигурни, че знаете всички отговори, че не бихте взели под внимание едно честно предложение да дойдете и да видите със собствените си очи. Независимо от това… Независимо от това… той все пак се движи!