Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Хю се отблъсна с крака от една близкостояща преграда и се изстреля в непосредствена близост до Джо-Джим, като спря полета си, хващайки се с две ръце за конструкцията на Капитанското кресло.

— Решихме — рече Джо без предисловия, — да те пуснем да се върнеш обратно долу, в условията на гравитация и да се опиташ да изтъргуваш стоката си. Но ти си глупак — добави вкиснато той.

Бобо ескортира Хю по пътя надолу през опасностите на равнищата, често посещавани от мутати и го остави в ненаселената зона над равнищата с висока степен на гравитация.

— Благодаря, Бобо — рече Хю на сбогуване. — Добра хапка.

Джуджето се озъби в усмивка, кривна глава и се отдалечи бързешком, втурвайки се нагоре по стълбата, по която току-що се бяха спуснали.

Хю се обърна и пое надолу, докосвайки ножа си, докато вървеше. Беше приятно да го усеща отново до тялото си. Въпреки че това не беше неговия собствен нож. Той бе даден като награда на Бобо за пленяването му и Бобо нямаше как да го върне, тъй като го бе оставил по невнимание да стърчи забит в някакъв великан, който му се беше изпречил. Но този, който Джо-Джим му бе дал в замяна, беше напълно задоволителен.

Бобо го бе изпроводил, по искане на Хю и по заповед на Джо-Джим, до мястото непосредствено над спомагателния Конвертор, използван от учените. Той искаше да намери Бил Ерц, Помощник-главния инженер и предводител на общността на младите учени и не искаше да му се налага да отговаря на много въпроси преди да се срещне с него.

Хю се спусна бързо през останалите равнища и се озова в един от главните проходи, който му бе познат. Добре! Един завой наляво, около двеста метра път пеша и той се озова пред вратата на отсека, където се помещаваше Конвертора. Пред нея стоеше един постови. Хю понечи да мине край него, но беше спрян.

— Къде си мислиш, че отиваш?

— Искам да намеря Бил Ерц.

— Имаш предвид Главния инженер ли? Него го няма тук.

— Главен ли? Какво стана със стария? — Хойланд съжали за забележката, но вече я беше изрекъл.

— Ъ? Стария главен ли? Ами че той отдавна пое Дългия път. — Постовият го изгледа подозрително. — Какво ти е?

— Нищо ми няма — каза Хю. — Просто забравих.

— Доста странно. Е, сигурно ще намериш Главния Ерц някъде из офиса му.

— Благодаря. Добра хапка.

— Добра хапка.

Хю бе пуснат при Ерц, след като почака малко. Ерц вдигна поглед от бюрото си, когато Хю влезе в кабинета му.

— Е — каза той, — значи се върна и не си умрял, в крайна сметка. Това наистина е изненада. Ние те бяхме отписали, право да ти кажа, като сметнахме, че си поел Дългия път.

— Да, предполагам, че е така.

— Е, сядай и разказвай какво стана — в момента не мога да ти отделя много време. Знаеш ли обаче, че не бих те познал. Много си се променил — с тази побеляла коса. Предполагам, че си преживял доста сериозни неприятности.

Нима косата му бе побеляла? Ерц също доста се бе променил, забеляза сега Хю. Беше пуснал шкембе и чертите на лицето му се бяха уталожили. Мили Джордан! Колко ли време беше отсъствал?

Ерц забарабани по бюрото и изду устните си.

— Твоето неочаквано появяване създава проблем. Боя се, че не мога да те назнача току-така на старата ти работа; Морт Тайлър я пое. Но ще ти намерим място, което да подхожда на ранга ти.

Хю си спомняше Морт Тайлър, при това не особено ласкаво. Капризен тип, вечно загрижен за това кое е правилно и в съответствие с правилата. Значи излизаше, че Тайлър бе получил научна степен и бе заел някогашното място на Хю при Конвертора. Е, това нямаше значение.

— Да оставим това — поде той, — аз исках да ти разкажа за…

— Естествено, съществува въпросът за старшинството — продължи Ерц. — Вероятно най-добре ще бъде Съветът да се занимае с това. Не се сещам за никакъв прецедент. В миналото сме загубили доста голям брой учени от мутатите, но доколкото си спомням ти си първият, който е успял да спаси живота си.

— Това няма значение — прекъсна го Хю. — Имам нещо много по-належащо, за което бих желал да говорим. Докато отсъствах оттук, открих някои много интересни неща, Бил, неща, които за теб е важно да знаеш. Затова дойдох направо при теб. Слушай, аз…

Ерц внезапно застана нащрек.

— Това е съвсем естествено! Аз май нещо бавно загрявам. Ти сигурно си имал прекрасна възможност да изучиш мутатите и да разузнаеш тяхната територия. Хайде, драги, разправяй! Изложи ми доклада си.

Хю навлажни устните си.

— Не е това, за което си мислиш — рече той. — Става дума за нещо много по-важно, отколкото просто за някакъв доклад относно мутатите, макар че това засяга и тях. Фактически, може да ни се наложи да променим цялата си политика по отношение на му…