Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

Хю се чудеше защо не са изпопадали.

Той се залови за този въпрос с помощта на Джо и най-накрая придоби известна представа за гравитацията. Всъщност, той така и не можа да я проумее емоционално — тя бе прекалено диво невероятна — но бе в състояние да я приеме и да я използва като интелектуално понятие, много по-късно, при първите си мъгляви прозрения в балистичната наука и в изкуството по астрогация и корабно маневриране. А след време тя го накара да се замисли сериозно относно теглото в Кораба, един въпрос, който изобщо не го бе измъчвал преди. Колкото по-ниско е равнището, толкова по-голямо е теглото — това за неговия ум бе просто в природата на нещата и нямаше на какво да се чуди. Той беше запознат с центробежната сила, доколкото тя имаше приложение при прашките. Съотнасянето към целия Кораб, мисълта за Кораба като за изстреляно от прашка тяло, което се върти вретенообразно и така причинява тегло, бе пряко силите му — той така и не можа да повярва в това.

Джо-Джим го заведе още веднъж в Командната Зала и му показа малкото, което самият той знаеше относно боравенето с уредите за управление и отчитането на астрогационните прибори.

Отдавна забравените инженер-конструктори, наети от Джордановата фондация са били инструктирани да конструират кораб, който не би се — не би могъл да се — износи, дори и Пътешествието да продължи по-дълго от очакваните шестдесет години. Те бяха надминали себе си. При планирането на двигателите за главното задвижване и на спомагателните механизми, предимно автоматични, които трябваше да направят Кораба обитаем, и при конструирането на уредите за управление необходими за управлението на всички, не напълно автоматични механизми, самата идея за движещи се части е била отхвърлена. Двигателите и спомагателното оборудване работеха на едно равнище под механичното движение, на равнище от чиста сила като електрическите трансформатори. Вместо бутони за натискане, лостове, гърбични механизми и валове, пултовете за управление и механизмите, които обслужваха те, бяха замислени като баланс между статични полета, промяна на електронния поток, прекъсване или затваряне на вериги, посредством поставянето на ръка над някоя лампа.

На такова равнище на действие, триенето загубваше значението си, износването и ерозията не играеха никаква роля. Дори и всички хора да бяха убити по време на войнишкия бунт, Корабът въпреки всичко щеше да продължи да се носи из космоса, все още осветен, със свеж и наситен с влага въздух, с готови и очакващи двигатели. Бе станало така, че макар елеваторите и конвейерните ленти да бяха изпаднали в състояние на невъзможност да бъдат ремонтирани и бяха станали неизползваеми, и в крайна сметка функцията им бе преминала в забрава, основните механизми на Кораба продължаваха да изпълняват автоматичната си служба към своя невеж човешки товар или чакаха — притихнали и в готовност — да дойде някой достатъчно просветен, който да открие ключа към нея.

Построяването на Кораба бе осъществено по гениален начин. Прекалено огромен, за да бъде монтиран на земята, той бе сглобен парче по парче в своя собствена орбита оттатък луната. Там той се бе реял в продължение на петнадесет безмълвни години, докато се бяха формулирали и разрешавали проблемите, възникнали от решението неговите механизми да бъдат направени всичкоустойчиви и дълготрайни. В хода на този процес възникнала цяла нова област на субмоларно действие, която била усвоена и овладяна.

Така че… Когато Хю за пръв път постави необучена, търсеща ръка над първата редица лампички с надпис УСКОРЕНИЕ, ПОЛОЖИТЕЛНО, той получи незабавен отговор, макар и не относно ускорението. Една червена лампичка в горния край на таблото на главния пилот замига бързо и на информационното табло светна надпис: ГЛАВНИ ДВИГАТЕЛИ — НЕПОДСИГУРЕНИ С ХОРА.

— Какво значи това? — попита Хю.

— Не може да се разбере — рече Джим. — Правили сме същото в отделението на главния двигател — добави Джо. — Там, когато направиш това, надписа гласи: „Командна зала неподсигурена с хора“.

Хю се замисли за момент.

— Какво би станало — продължи упорито той, — ако във всички станции за управление едновременно има някой и тогава направя това?

— Не знам — рече Джо. — Никога не съм могъл да го изпробвам.

Хю не каза нищо. Едно намерение, което се бе зародило неоформено в съзнанието му, сега ставаше решение. И сега той го обмисляше.

Той изчака, докато издебна Джо-Джим в сговорчиво настроение — и двете му съставки — преди да изложи идеята си. Намираха се в Капитанската веранда, когато Хю реши, че подходящият момент е настъпил. Джо-Джим се беше отпуснал спокойно в капитанското кресло, с пълен с храна стомах и съзерцаваше през плътното стъкло на отвора за наблюдение безметежните звезди. Хю висеше неподвижо до него. Въртеливото движение на Кораба караше звездите да изглеждат така, сякаш се движат във величествени кръгове.