Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— О, ще му мине — отвърна Джо, слагайки точка по въпроса. — Хю, качи се на един от столовете — ето онзи там.

Междувременно погледът на Хю бе попаднал върху тръбата, през която бяха стигнали до центъра за управление и той я бе проследил с очите си назад, до вратата на прохода. Сферата неочаквано се сви до истинския си фокус и най-лошото от паниката му премина. Той се подчини на заповедта, все още треперещ, но в състояние да се подчинява.

Центърът за управление се състоеше от една неподвижна конструкция, съставена от кресла или стойки, които да поемат телата на операторите и от неподвижни табла с контролно-измервателни уреди и информационни табла, монтирани по такъв начин, че да са почти в скутовете на операторите, където бяха удобни за гледане, без да пречат на полезрението. Креслата имаха високи подпорни страни или облегалки за ръцете, а в тези облегалки бяха монтирани приборите за управление, съобразно с ролята на всеки от вахтените офицери, но Хю още не съзнаваше това.

Той се плъзна под таблата с контролно-измервателните уреди на седалката и се облегна назад, доволен от нейната обгръщаща го стабилност. Тя му прилегна в полулегнало положение — от опората за краката до облегалката за главата.

Но нещо ставаше на таблото пред Джо-Джим; Хю го забеляза с крайчеца на окото си и се обърна да погледне. В горната част на таблото светеха яркочервени букви: 2-РИ АСТРОГАТОР 2 2 астрогатор — очевидно, авторът е недоволен (кой знае защо) от общоприетото понятие навигатор, от латинското navis — кораб, използвано, както и самото понятие кораб, освен в мореплаването и във въздухоплаването. — Бел.прев. НА ПОСТА СИ. Какво означаваше втори астрогатор? Той не знаеше — след това забеляза, че в най-горния край на неговото табло имаше лентичка с надпис: 2-РИ АСТРОГАТОР и заключи, че това трябва да е самият той или по-скоро човекът, който би трябвало да седи там. Той се почувства моментално неудобно от това, че истинският втори астрогатор би могъл да влезе и да го завари, че е узурпирал поста му, но изби тази мисъл от главата си — това не му изглеждаше вероятно да стане.

И все пак, какво означаваше втори астрогатор?

Буквите изчезнаха от таблото на Джо-Джим, в левия край се появи една червена точка и остана там. Джо-Джим направи нещо с дясната си ръка; неговото табло рапортува: УСКОРЕНИЕ — НУЛА, след това — ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ. Последните две думи премигнаха няколко пъти, след това бяха изместени от: НЯМА СВЕДЕНИЯ. Тези думи изчезнаха и близо до десния край на таблото се появи светлозелена точка.

— Приготви се — рече Джо, поглеждайки към Хю; осветлението угасва.

— Нали няма да угасиш осветлението? — възпротиви се Хю.

— Не… ти ще го направиш. Погледни до лявата си ръка. Виждаш ли онези малки бели лампички?

Хю направи каквото му беше казано и откри, светещи през повърхността на облегалката на креслото, осем ярки малки мъниста от светлина, наредени в два квадрата един над друг.

— Всяко от тях контролира светлината на един квадрант — обясни Джо. — Покрий ги с ръката си, за да загасиш светлината. Хайде, направи го.

Неохотно, но омагьосан, Хю направи както му бе заповядано. Сложи длан върху малките лампички и зачака. Сребърната сфера придоби тъмнооловен цвят, потъмня още повече, като ги остави в пълна тъмнина, с изключение на тихия отблясък от таблата с контролно-измервателни уреди. Хю се почувства нервен, но развълнуван в същото време. Той отмести дланта си; сферата остана тъмна, осемте малки лампички бяха станали сини.

— Сега — рече Джо, — ще ти покажа звездите!

В тъмното ръката на Джо-Джим се плъзна над друга конфигурация от осем лампички.

Мироздание.

Точно възпроизведени, сияещи така непоколебимо и ярко от стените на стелариума като техните оригинали от черните глъбини на космоса, огледално отразените звезди гледаха надолу към него. Светвайки едно по едно, сякаш покрити с бисери, пръснати с безгрижно, щедро великолепие по въображаемото небе, безбройните слънца лежаха пред него — пред него, над него, под него, зад него, навсякъде около него. Той висеше сам в центъра на звездната вселена.

— Оооо! — Това бе неволен звук, причинен от дъха, който той си пое.

Той стискаше облегалките на креслото с такава сила, че можеше да си счупи ноктите, но не съзнаваше това. Нито пък изпитваше някакъв страх в момента; в неговото същество имаше място за всички емоции, с изключение на една. Животът вътре в Кораба, повече или по-малко суров и еднообразен, не се бе отразил на вродената му способност да преживява красотата; за пръв път в живота си той позна непоносимия екстаз от красотата без примеси. Това го зашемети и му причини болка като първата разтърсваща сила на секса.