Робърт Хайнлайн - Сираци на Вселената

— Добре, продължавай, продължавай нататък! Слушам те.

— Дадено.

Хю му разказа за своето огромно откритие относно фактическата природа на Кораба, като внимателно подбираше думите си и полагаше неимоверни усилия да бъде убедителен. Той се спря накратко на трудностите, които биха възникнали при един опит да се реорганизира Кораба в съответствие с новата концепция и силно наблегна на престижа и честта, с които би се сдобил онзи, който би оглавил начинанието.

Докато говореше, той наблюдаваше лицето на Ерц. След първоначалната пълна изненада, когато Хю изложи основната си идея, фактът че Корабът е всъщност едно движещо се тяло в едно огромно външно пространство, лицето му стана безразлично и Хю не можеше да прочете нищо по него, освен че забеляза по-жив интерес, когато спомена, че Ерц е тъкмо човекът за тази работа, поради положението му на предводител на по-младите, по-прогресивни учени.

Когато свърши, Хю изчака да чуе отговора на Ерц. Ерц не каза нищо отначало, просто продължи с дразнещия си навик да барабани по повърхността на бюрото си. Най-после той рече:

— Това са важни въпроси, Хойланд, прекалено важни, за да се подхожда инцидентно към тях. Трябва ми време, за да смеля всичко това.

— Да, разбира се — съгласи се Хю. — Исках да добавя, че съм се погрижил да осигуря безопасното придвижване нагоре до равнището на безтегловност. Мога да те заведа там и да те оставя да видиш всичко с очите си.

— Без съмнение, най-добре би било така — отвърна Ерц. — Е, гладен ли си?

— Не.

— Тогава нека и двамата да преспим с това. Можеш да използваш каютата зад кабинета ми. Не искам да обсъждаш това с никого друг, докато не съм имал време да го обмисля; то би могло да предизвика вълнения, ако излезе на бял свят без нужната подготовка.

— Да, прав си.

— Много добре в такъв случай. — Ерц го отведе до една каюта зад кабинета си, която той съвсем очевидно използваше за почивка. — Почини си добре — рече той, — и по-късно ще говорим.

— Благодаря — прие Хю. — Добра хапка.

— Добра хапка.

Щом остана сам, възбудата постепенно го напусна и Хю осъзна, че е скапан от умора и много му се спи. Опъна се на една кушетка и заспа.

Когато се събуди, установи че единствената врата към каютата беше залостена от другата страна. Нещо по-лошо, ножът му беше изчезнал.

Той бе чакал неопределено дълго време, когато чу някакво раздвижване край вратата. Тя се отвори; влязоха двама здравеняци, които не се усмихваха.

— Ела с нас — рече единият от тях.

Той ги огледа от глава до пети, отбелязвайки че никой от двамата не носеше нож. Значи нямаше никаква възможност да измъкне някой от коланите им. От друга страна, би могъл да успее да избяга от тях.

Но зад тях, на безопасно разстояние, във външното помещение стояха още двама също толкова страховити мъже, като всеки от тях бе въоръжен с нож. Единият се готвеше да хвърли своя; другият държеше ножа си за дръжката, готов за близък бой.

Хю беше хванат в капан и той го знаеше. Те бяха очаквали евентуалните му действия.

Той отдавна се бе научил да запазва спокойствие пред неизбежното. Стегна лицето си и излезе с твърда крачка. Щом прекрачи вратата, видя Ерц, който чакаше и бе съвсем очевидно, че той ръководеше групата мъже. Хю се обърна към него, като внимаваше да държи гласа си спокоен.

— Здравей, Бил. Доста впечатляващи приготовления си направил. Някакви неприятности, може би?

Ерц за момент изглеждаше несигурен в отговора си, след това каза:

— Ще се явиш пред Капитана.

— Добре! — отвърна Хю. — Благодаря ти, Бил. Но смяташ ли, че е мъдро да се опитаме да му пробутаме идеята на него, без предварително да сме изпробвали отчасти какво мислят за нея останалите?

Ерц бе ядосан от неговото очевидно дебелоглавие и показа това:

— Ти не схващаш за какво става дума — изръмжа той. — Отиваш при капитана, за да се изправиш на съд — за еретизъм!

Хю премисли това, сякаш тази идея не бе му хрумвала преди. Отговори кротко:

— Избрал си погрешен път, Бил. Вероятно едно обвинение и съд е най-добрият начин да се справиш с проблема, но аз не съм селянин, та да бъда просто замъкнат пред Капитана. Аз трябва да бъда съден от Съвета. Аз съм учен.

— Така ли мислиш? — тихо каза Ерц. — Аз се посъветвах по този въпрос. Ти си заличен от списъка. А това, какво точно си, е нещо, което ще определи Капитанът.

Хю запази спокойствие. Всичко бе против него, той виждаше това и нямаше никакъв смисъл да спори с Ерц. Ерц даде знак; двамата невъоръжени мъже сграбчиха Хю над лактите от двете страни. Той тръгна кротко с тях.