Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

— Което означава… парцала, например. Нещо не ми се връзва, никак даже.

Въпросният парцал беше едно от твърдите доказателства срещу Пачани. Един месец след мащабното претърсване на имота му, при което се беше появил патронът, Минолити беше получил анонимен колет. Вътре имаше метална ос на пистолет, увита в парцал. Имаше и лист хартия, на който с главни букви пишеше:

ТОВА Е ЧАСТ ОТ ПИСТОЛЕТА, КОЙТО ПРИНАДЛЕЖИ НА ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ. НАМИРАШЕ СЕ В СТЪКЛЕН БУРКАН (НЯКОЙ ГО БЕШЕ НАМЕРИЛ ПРЕДИ МЕН), ЗАРОВЕН ПОД ЕДНО ДЪРВО В ЛУЯНО. ПАЧАНИ ЧЕСТО СЕ РАЗХОЖДАЛ НАТАМ. ТОЙ Е СЪЩИНСКИ ДЯВОЛ И АЗ ГО ПОЗНАВАМ ДОБРЕ, А И ВИЕ ГО ПОЗНАВАТЕ. НАКАЖЕТЕ ГО И БОГ ЩЕ ВИ БЛАГОСЛОВИ, ЗАЩОТО ТОЙ НЕ Е ЧОВЕК, А ЗВЯР. БЛАГОДАРЯ.

Веднага се разбираше, че тук има нещо нередно. Няколко дни по-късно, при претърсването на гаража на Пачани, агентите на SAM откриха подобен парцал, който незнайно как бяха пропуснали при дванайсетдневното претърсване. Когато двете парчета плат бяха поставени едно до друго, те идеално си съвпаднаха.

Перуджини разви теорията, че самото Чудовище е изпратило писмото с парцала в несъзнателен порив да се разкрие.

— Тази работа вони от километри — каза Минолити, обръщайки се към скритата камера на Специ. — Когато намериха парцала, не ме извикаха. Операциите трябваше да се провеждат съвместно от SAM и карабинерите от Сан Кашиано. Но не ме уведомиха. Странно. Казвам ви, че този парцал намирисва. Ние вече бяхме претърсили гаража и намерихме много различни парчета плат, които прибрахме и каталогизирахме. Но този парцал не беше там.

Специ запали поредната цигара, за да се успокои. Това беше важна новина, а все още дори не бяха споменали патрона в градината.

— Откъде, според вас, се е появил този парцал?

Карабинерът разпери ръце.

— Ех, нямам представа. Не съм бил там. Това е проблемът. А и защо ще ми изпраща онази метална ос? От всички части в пистолета тази е единствената, която не може да се свърже с определен тип оръжие. А те ми изпратиха точно нея!

Специ реши да го насочи към патрона тип „Уинчестър“.

— Ами патрона? Не ви ли се струва, че и неговото намиране намирисва?

Минолити си пое дълбоко дъх и замълча за миг. Изведнъж се обърна към Специ и заговори:

— Начинът, по който го откриха, наистина ме жегна. Боли ме от начина, по който главен инспектор Перуджини ни постави в трудното положение да лъжем…

Специ можеше само да стои неподвижно, с разтуптяно сърце.

— Намирахме се в градината на Пачани — продължи да разказва шерифът, — аз, Перуджини и други двама агенти от отряда. Те ровеха с крака пръстта край един от бетонните колове на лозето, който лежеше на земята, и се шегуваха с еднаквите си обувки. Изведнъж до едната обувка от земята се появи патронът.

— Но в книгата си Перуджини го описа по съвсем различен начин — прекъсна го Специ, за да го накара да обясни по-подробно пред камерата.

— Абсолютно правилно! Точно така, той казва, че патронът проблеснал на светлината. Каква ти светлина! Може би просто е искал да поукраси нещата.

— Минолити, те ли го сложиха там? — попита Специ.

Лицето на шерифа помръкна.

— Това е една от хипотезите. Дори повече от хипотеза… Не твърдя, че съм съвсем сигурен… Въпреки нежеланието си трябва да го приема. Полу-сигурен съм…

— Полу-сигурен ли?

— Ами да, защото в светлината на фактите просто не мога да се сетя за друго обяснение… когато Перуджини написа, че е зърнал проблясъка, аз направо се втрещих. Казах му: „Главен инспекторе, вие проявявате неуважение към мен. Ако реша да ви противореча, съм обречен“. Имам предвид, на кого ще повярват съдиите? На шерифа или на главния инспектор? На този етап бях принуден да подкрепя историята му.

Специ се чувстваше така, сякаш снима носител на Оскар; актьорската игра беше превъзходна, а неаполитанският акцент на Минолити допълнително подсилваше нещата. Журналистът погледна часовника си и разбра, че му остават още петнайсет минути за запис. Трябваше да го притисне по-силно.

— Артуро, те ли го подхвърлиха?

Минолити се въртеше притеснено.

— Не мога да повярвам, че моите колеги, моите приятели…

Специ не можеше да си позволи да губи повече време.

— Добре, разбирам ви. Но ако за миг забравите, че това са колегите ви, които познавате от толкова време, възможно ли е фактите да ви накарат да заявите, че куршумът е бил подхвърлен?

Минолити застина като каменна статуя.

— В интерес на истината, да. Трябва да заявя, че е подхвърлен. Стигнах до извода, че някои улики са измислени: патронът, металната ос и парцалът. — Минолити продължи да говори с нисък глас, сякаш на себе си: — Изправен съм пред изключително трудна ситуация… Подслушват телефона ми… Страхувам се… Наистина съм изплашен…