Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Специ се опита да разбере дали шерифът е говорил с някого за това.

— Споделихте ли с някого?

— Говорих с Канеса. — Паоло Канеса беше един от прокурорите.

— И той какво каза?

— Нищо.

Няколко минути по-късно Минолити се сбогува със Специ.

— Марио — каза му той, — забравете какво ви казах. Просто си говорех. Казах го, защото ви вярвам. Но когато колегите ви идват тук, първо заповядвам да ги претърсят!

Чувствайки се като червей, Специ прекоси площада и тръгна по тротоара с вкочанени ръце, блъскайки се в стените на къщите. Вече не усещаше студения вятър.

„Господи — мислеше си той, — получи се!“.

После отиде в местната Каза дел Пополо, където хората от телевизионния канал го чакаха и пиеха бира. Той не им каза нищо, но и те не го попитаха нищо. Просто усещаха, че акцията е преминала успешно.

По-късно същата вечер, когато се събраха на вечеря, след като изгледаха записа на Минолити, те си позволиха да изпаднат в еуфория. Това беше новината на века. Специ изпитваше съжаление към шериф Минолити. Но истината иска жертви, каза си той.

На следващия ден италианската новинарска агенция ANSA, която беше научила за записа, написа статия за него. Веднага след публикуването й трите национални телевизионни канала се обадиха на Специ за интервю. Вечерта преди новинарските емисии Специ се настани на дивана е дистанционно в ръка, за да види как ще бъде съобщена новината.

Не беше излъчена нито една дума. На сутринта във вестниците не се споменаваше нищо, дори едно изречение. Раи Тре, националният телевизионен канал, който беше поръчал записа на Минолити, отмени предаването.

Явно някой от властимащите се беше намесил.

В Италия всеки, получил доживотна присъда, автоматично получава право на обжалване пред Corte d’Assise d’Appello , c нов прокурор и нов съдебен състав. През 1996 година, две години след обявяването на присъдата, случаят Пачани беше изпратен за обжалване пред Апелативния съд. Главен прокурор беше Пиеро Тони, аристократичен венецианец и любител на класическата музика, плешив, с кичурче коса, което падаше над яката му. Председател на съда беше Франческо Фери, изтъкнат юрист с продължителна кариера.

Пиеро Тони нямаше никакво участие в първия процес срещу Пачани и нямаше какво да защитава. Един от големите плюсове на италианската правна система са апелативните процеси, в които никой от играчите, ангажирани в обжалването — прокурори или съдии — не обслужва ничии интереси.

Тони, ангажиран с обвинението на Пачани, безстрастно и обективно прегледа всички доказателства срещу селянина.

И остана втрещен.

— Това разследване — заяви той пред съда, — ако не беше толкова трагично, щеше да е смешно, като излязло от ума на Розовата пантера.

Вместо да обвини Пачани, Тони използва времето си в съда, за да разкритикува разследването и да омаловажи доказателствата срещу Пачани, разнищвайки ги с безмилостната си логика, парче по парче, докато накрая не остана нито едно. Адвокатите на Пачани, чиито функции бяха изцяло иззети от прокурора, просто мълчаха зашеметени и когато дойде техният ред да говоря пред съда, просто изразиха съгласието си с Тони.

Процесът породи паника и ужас сред следователите. След като самият прокурор обяви невинността на Пачани, селянинът със сигурност щеше да бъде оправдан, което щеше да унизи и притесни полицията. Нещо трябваше да се направи — и с това беше натоварен главен инспектор Микеле Джутари.

Шест месеца по-рано, в края на октомври 1995 година, главен инспектор Джутари седеше в слънчевия офис с изглед към река Арно, близо до американското посолство. Той беше поел разследването на Чудовището от главен инспектор Перуджини, който замина за Вашингтон. Squadra Anti-Mostro беше разформирована, тъй като случаят се смяташе за разрешен, но скоро Джутари я събра отново. Междувременно той се зае с херкулесовската задача да изчете всички документи по случая, които бяха десетки хиляди и включваха разпити на очевидци, експертни доклади и технически анализи, както и протоколите от всички съдебни заседания. Освен това се разрови из кашоните с доказателства, проучвайки всичко, което беше събрано от местопрестъпленията, независимо колко незначително изглеждаше.

Главен инспектор Джутари откри много необяснени улики и нерешени загадки. Накрая стигна до съдбовния извод, че случаят не беше разрешен напълно. Никой, дори Перуджини, не беше разгадал ужасяващите му размери.