Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Над съдебната зала надвисна ледено мълчание. Дори химикалките на журналистите замръзнаха върху бележниците им. Това беше невероятно разкритие, от онези, които виждаме във филмите — но не и в реалния живот.

Ако досега Фери беше раздразнен, то сега наистина се вбеси. Но той запази ледено спокойствие и гласът му натежа от сарказъм.

— Не можем да чуем Алфа и Бета. Не сме се събрали тук на урок по алгебра. Не можем да чакаме докато прокуратурата вдигне булото на потайност и разкрие имената им. Или веднага ще ни кажат кои са тези Алфа, Бета, Гама и Делта и ние ще ги поканим в залата, за да чуем показанията им, или ще ги игнорираме и няма да ги взимаме предвид в решението ни.

Полицаят отказа да съобщи имената. Фери ядосано прие това за обида на съда и пренебрегна изцяло пратеника и новината му за новите свидетели. След това заедно с останалите съдии се оттеглиха, за да решат каква ще бъде присъдата.

По-късно беше изказано предположението, че Фери е попаднал в много хитър капан. Представяйки свидетелите си по този умишлено пренебрежителен начин, Джутари беше провокирал Фери да откаже изслушването им — което даде възможност присъдата му да бъде обжалвана във Върховния съд.

Часът беше единайсет сутринта. В четири следобед се разчу, че апелативният съд ще произнесе присъдата си. Във всички барове в Италия телевизорите бяха включени на един и същи канал, привържениците и противниците на Пачани спореха и се обзалагаха за присъдата. Много тениски с надпис „Аз ♥ Пачани“ бяха извадени от гардеробите и облечени по този случай.

Председателят на съда Фери се изправи и с изморен от възрастта глас обяви абсолютното и безусловно оправдаване на Пачани по обвиненията, че е Чудовището от Флоренция.

Тресящият се старец беше свободен. По-късно посрещна доброжелателите си от прозореца на схлупената си къща, заобиколен от адвокатите си, плачейки и протягайки напред ръце за благословия, сякаш беше самият папа.

Съдебният процес приключи, но настроенията сред обществото не се уталожиха. Навременният арест на Вани и съдебният гамбит на Джутари свършиха своето. Пачани беше оправдан за престъпление, на което бяха свидетели двама души — неговите съучастници. Обществото се разбунтува. Пачани беше виновен — не може да не е! — но въпреки това съдът го оправда. Фери стана обект на обществена критика. Мнозина казваха, че не може да няма начин да се поправи съдебната грешка.

Имаше: отказът на Фери да изслуша четиримата свидетели. Италианският касационен съд (еквивалент на Върховния съд) пое случая, анулира присъдата и отвори вратичка за нов процес.

Джутари се зае за работа, събираше доказателства, подготвяйки се за нов обвинителен акт и процес. Само че този път Пачани не беше самотен сериен убиец. Той имаше съучастници: неговите другари по чашка.

Специ и останалите журналисти веднага приеха предизвикателството да идентифицират четиримата „алгебрични“ свидетели. Булото на потайност беше вдигнато за нула време. Те се оказаха сбирщина идиоти и отрепки. Алфа беше умствено изостанал мъж на име Пучи. Гама беше проститутка на име Гирибели, в последен стадий на алкохолизъм, известна с това, че е готова на всичко за чаша вино. Делта беше сводник, казваше се Гали.

От всички тях Бета беше най-важният, тъй като беше признал, че е помогнал на Пачани да убие френските туристи. Името му беше Джанкарло Лота и беше родом от същото градче като Вани, Сан Кашиано. Всички в Сан Кашиано познаваха Лота. Наричаха го с расисткия прякор Катанга, дума от италианския жаргон, която в свободен превод означаваше „зайче от джунглата“, макар и той да беше бял. Лоти беше класическият тип на селския идиот, който общо взето бе изчезнал в този модерен свят, човек, който зависеше от милосърдието на градските жители, който се хранеше, обличаше и живееше при съгражданите си и който забавляваше всички с неосъзнатите си маймунджилъци. Лоти се мотаеше по градския площад, хилеше се и поздравяваше хората. Често ставаше обект на подигравките и шегите на учениците. Те го гонеха по площада и викаха: „Катанга! Катанга! Бягай! Бягай! Марсианците са кацнали на игрището!“. И Лоти с удоволствие хукваше да бяга. Той живееше в състояние на непрекъснато опиянение, поглъщаше по два литра вино на ден, а през празниците и повече.

В търсене на повече информация за Лоти, Специ прекара една дълга вечер в компанията на собственика на гостилницата, където Лоти получаваше безплатна храна всяка вечер. Собственикът го развличаше със забавни истории. Разказа как веднъж един от сервитьорите му — същия, който всяка вечер поднасяше купата с риболита 9 9 Вид италианска супа. — Б.пр. под увисналото чене и кървясалите очи на горкия нещастник — се облякъл като жена, като напъхал няколко парцала под ризата си вместо гърди и сложил няколко салфетки на главата си вместо шапка. След това излязъл навън и започнал да се кипри пред Лоти, намигайки му похотливо. Лоти веднага лапнал кукичката. „Тя“ се престорила, че приема да се срещне с него следващата нощ в храстите. На другия ден Лоти пристигнал в гостилницата, хвалейки се на висок глас със завоеванието си и хапнал и пийнал с удоволствие. След това се появил собственикът и казал, че търсят Лоти по телефона. Лоти бил изненадан и доволен, че го търсят по телефона в ресторанта като истински делови човек. Той се затътрил към телефона, по който всъщност се обаждал друг сервитьор от кухнята, който се престорил, че е бащата на младата дама.