Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Защо му беше на Лоти да дава фалшиви показания? Отговорът е лесен. Лоти беше извървял пътя от селски идиот до главен свидетел и съучастник на Чудовището. Той беше център на вниманието на цялата страна, снимката му се мъдреше на първа страница във всички вестници, следователите дебнеха всяка негова дума. На всичкото отгоре разполагаше с безплатна стая и храна в Арицо, както може би и доста щедро количество вино.

В допълнение към централната история Джутари и хората му успяха да измъкнат от свидетелите показания, свързани със сексуалната извратеност на Вани. Някои от тях бяха умишлено забавни. В една от историите бившият пощальон се качил в автобуса, за да посети проститутка във Флоренция. Шофьорът взел завоя малко по-бързо и от джоба на Вани се изсипал вибратор. Започнал да се търкаля по пода на автобуса, а Вани запълзял по пода, опитвайки се да го хване.

— Второто разследване на Чудовището от Флоренция премина от събирането на улики за извършването на престъпленията от един човек към серията от убийства, извършени от няколко души — заяви прокурор Виня пред представители на пресата. Вместо самотния убиец-психопат, в района на Тоскана бяха вилнели група Чудовища — другарите по чашка.

Гирибели, алкохолизираната проститутка, разказа на следователите друга история, която изигра огромна роля в разследването. Тя заяви, че Пачани и другарите му по чашка често посещавали в дома му някакъв самозван друид или магьосник (който всъщност беше сводник), където провеждали Черни меси и се кланяли на дявола.

— Щом като влезете в стаята — разказа Гирибели, — веднага ще видите употребявани свещи, нарисуван с въглен пентаграм на пода, цялото помещение е неописуемо мръсно и разхвърляно, навсякъде се въргалят презервативи и бутилки с алкохол. По чаршафа на голямото легло се виждат следи от кръв. Някои петна са с размера на плик за писмо. Точно тези следи видях аз в неделя сутринта през 1984 и 1985 година.

Магьосникът-сводник, за когото говореше тя, беше умрял десет години по-рано, така че беше невъзможно да се проверят показанията й. Независимо от това Джутари ги записа и продължи с разследването, убеден, че е на прав път.

Председателят на апелативния съд Франческо Фери, мъжът, който оправда Пачани, следеше новото разследване с нарастващо удивление и гняв. Той напусна поста си, за да напише книга, озаглавена „Случаят Пачани“, която излезе от печат в края на 1996 година.

В нея Фери осъди новото разследване на другарите по чашка. „Най-лошото — написа Фери за новите свидетели на Джутари — не е неправдоподобността на техните показания и липсата на достоверност, а очевидната им лъжливост. Тези двама души (Пучи и Лоти) описаха подробности от престъпленията, на които твърдят, че са били свидетели, които всъщност противоречат на събраните улики… Сигурно е, че Пучи и Лоти са вулгарни и закоравели лъжци… Трудно е да се повярва, че историите им съдържат дори капчица истина“.

Съдията продължаваше: „Историята вони до небесата… Изумително е как никой до сега, нито следователи, нито адвокати, нито журналисти не е разобличил недостатъците на показанията на Пучи и Лоти… Най-невероятното нещо, което изглежда дори още по-удивително, след като никой не го е отбелязал досега, е че в продължение на месеци Лоти е държан под ключ на неизвестно място, където спи, храни се и дори се напива, и най-вероятно дори е получил някаква компенсация, като златна кокошка, от която от време на време искат да снесе по някое златно яйце; място, до което пресата няма никакъв достъп. Така се появяват разкритията, парче по парче, все по-противоречиви.“

Съдията продължава с обясненията: „Психологическата гъвкавост на обектите, пълната им липса на морал и надеждата да спечелят някакви изгоди, са достатъчни, за да обяснят изопачените им показания“. Фери заключава: „Не бих могъл да приема мълчаливо едно разследване, в което няма нито логика, нито справедливост, което е изпълнено с предразсъдъци и обзаведено с показания, получени на всяка цена“.

За съжаление Фери не беше покоряващ сладкодумец и не беше наясно с издателския бизнес. Той даде книгата си в малко издателство, което не разполагаше с голяма дистрибуторска мрежа и пусна много малък тираж от книгата. „Случаят Пачани“ потъна като камък, практически незабелязана от пресата или обществото. Новото разследване на Чудовището от Флоренция, под безстрашното ръководство на главен инспектор Микеле Джутари, продължи смело напред, необезпокоявано от обвиненията на Фери.