Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

През октомври 1996 година Виня, главният прокурор по случая, беше назначен за директор на департамента „Антимафия“, най-могъщата и престижна правоохранителна организация в Италия. (Може би си спомняте, че Перуджини замени работата по случая с назначение в град Вашингтон.) Други, ангажирани с изправянето на Пачани пред съда, също използваха случая като трамплин към по-престижни служби. Във връзка с разследването на Чудовището един високопоставен офицер от карабинерите сподели със Специ уникалната си теория за криминалното правосъдие.

— Замислял ли си се някога — рече той, — дали процесът срещу Пачани не е просто въпрос на придобиване и упражняване на власт?

Пачани си оставаше технически невинен и на свобода, докато Джутари подготвяше новото дело срещу него. Но вълнението се оказа в повече за тосканския селянин и на 22 февруари 1998 година „сладкото малко агънце“ умря от сърдечен пристъп.

За отрицателно време фабриката за слухове обяви, че Пачани не е починал от сърдечен пристъп, а всъщност е бил убит. Джутари веднага се включи и заповяда ексхумация на трупа. Останките бяха изследвани за наличието на отрова. Резултатът? Смъртта му „съответствала“ на отравяне — чрез свръхдоза от собственото му лекарство за сърце. Лекарите посочиха, че пациенти, застрашени от сърдечен удар, често предозират лекарствата си. Но това обяснение беше твърде прозаично за главен инспектор Джутари, който разви теорията, че Пачани може да е бил убит от неизвестна личност или личности, за да му попречат да разкрие какво знае.

Процесът срещу Вани и Лоти, другарите по чашка на Пачани, започна през юни 1997 година. Доказателствата срещу тях се състояха от писмените показания на Лоти, подкрепени от малоумния Пучи, срещу безрезултатните и дезорганизирани декларации за невинност на Вани. Тъжен спектакъл. Вани и Лоти бяха осъдени за всичките четиринайсет убийства; Вани получи доживотен затвор, Лоти — двайсет и шест години. Като че ли нито пресата, нито италианското общество се отнесоха скептично към идеята, че тримата неграмотни алкохолици с оскъдна интелигентност са успели да убият четиринайсет души за период от единайсет години с основна цел да се сдобият с половите органи на жените.

Нещо повече, в процеса не беше споменат основният мотив: защо Пачани и другарите му по чашка са се нуждаели от тези органи? Но главен инспектор Джутари вече беше започнал разследване точно по този въпрос. И беше намерил отговора: зад убийствата на Чудовището се криеше сатанински култ. Този призрачен заговор от богати и могъщи хора, които изглеждаха недосегаеми и заемаха най-високите позиции в обществото, бизнеса, правото и медицината беше наел Пачани, Вани и Лоти да убиват влюбени двойки, за да се сдобият с половите органи на момичетата, които използваха като неприлични, богохулни „нафори“ в своите Черни меси.

За да разследва новата си теория, главен инспектор Джутари сформира нова елитна полицейска част, която нарече Gruppo Investigative Delitti Seriali , Група за разследване на серийни убийци или GIDES . Те окупираха най-горния етаж на гигантската, модерна бетонна сграда, наречена „Ил Манифико“, на Лоренцо Ил Манифико (Великолепни), която се издигаше близо до летището на Флоренция. Джутари събра Първокласен екип от детективи. Единствената им задача беше да идентифицират и да арестуват mandanti , организаторите или подстрекателите на убийствата, извършени от тъй нареченото Чудовище от Флоренция.

От гигантската планина с доказателства по случая Джутари измъкна няколко зрънца, които според него подкрепяха новата му теория. Първо, Лоти беше споменал нещо, което навремето е било пренебрегнато, че „докторът помолил Пачани да свърши няколко дребни неща за него“. Джутари смяташе, че това подкрепя някогашното подозрение, че зад убийствата стои лекар — този път обаче не като убиец, а като организатор. Освен това ги имаше и парите на Пачани. След смъртта на стария селянин се оказа, че той е бил много богат. Имал две къщи и притежавал пощенски бонове на стойност повече от сто хиляди долара. Джутари не можа да проследи източника на богатството му. Това не би трябвало да е чак толкова изненадващо — голям процент от италианската икономика по онова време се намираше в сенчестия сектор и мнозина разполагаха с необичайно богатство. Но Джутари намери доста по-зловещо обяснение на богатството на Пачани: селянинът беше забогатял от продажбата на части от телата, които той и неговите другари по чашка бяха събирали през годините.