Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

В издадената по-късно книга по случая главен инспектор Джутари обясни теорията си за сатанинската секта по-подробно. „Най-добрите жертвоприношения за призоваване на демони са човешките, а любимите на смъртта са онези, които се правят в момент на оргазъм, известни като mors iusti. Подобни мотиви са движели Чудовището, което е нанасяло удара си, докато жертвите му правели любов… Точно в този момент (на оргазъма) се освобождават мощни енергийни полета, които са крайно необходими на човек, практикуващ сатанински ритуали“.

Задълбавайки в средновековните науки и легенди, главният инспектор откри и възможното име на сектата: Училището на Червената роза, извратен приорат на Сион, практикуващ черни меси, ритуални убийства, използващ пентаграми и демонични олтари. Училището, твърдяха някои, беше клон на един древен орден, Ordo Rosae Rubae et Aurae Crucis , езотерична масонска секта, свързана с английската Златна роза и чрез нея с Алистър Краули, най-прочутият сатанист на миналия век, който се наричал „Великия Звяр 666“ и който през двайсетте години на миналия век построил църква в Чефалу, Сицилия, наречена Абатството на Телема. Разказваше се, че там Краули изпълнявал извратените си магически и сексуални ритуали, включващи мъже и жени.

В оформянето на теорията си Джутари беше воден от още няколко елемента. Най-важният от тях беше Габриела Карлици, дребна и енергична римлянка с широка усмивка, която поддържаше интернет сайт за конспиративни теории и издаваше сама поредица от книги. Карлици твърдеше, че разполага със скрита информация за много скандални европейски престъпления от изминалите десетилетия — включително отвличането и убийството на бившия италиански премиер Алдо Моро и белгийския педофилски кръг. Зад всички тях, твърдеше тя, стои Училището на Червената роза. На 11 септември 2001 година, денят на терористичните атаки, Карлици разпрати факсове до италианските вестници: „Това са те, членовете на Червената роза. Сега искат да атакуват Буш!“. Червената роза според нея стоеше и зад убийствата на Чудовището. Преди години Карлици бе осъдена за клевета от италианския писател Алберте Бевилакуа, който според нея бил Чудовището от Флоренция, но оттогава теориите й очевидно бяха еволюирали. Сайтът й беше пълен с религиозни истории, имаше раздел, в който тя описваше подробно разговорите си с Мадоната от Фатима.

Карлици стана експертен свидетел на обвинението. Джутари и детективите от GIDES я привикваха в щаба си и я слушаха в продължение на часове — може би дори дни, — докато тя споделяше информацията си за дейността на сатанинската секта, скрита в зелените хълмове на Тоскана. По-късно жената поиска от полицията да й осигури охрана заради смъртната заплаха от членовете на сектата, които възнамерявали да й затворят устата.

Ровейки из кутиите със стари улики, Джутари откри физическо доказателство, което да подкрепи теориите му, че зад убийствата стои сатанинска секта. Първото беше една подпорка за врата, която беше намерена през месец октомври 1981 година в Бартолиновата ливада, на десетина метра от мястото, където Чудовището беше убило двамата влюбени. За главния инспектор този камък бе нещо далеч по-зловещо от обикновена подпора за врата. Той описа значението му пред един репортер на „Кориере дела сера“, един от големите ежедневници на Италия: това, твърдеше той, е „пресечена пирамида с хексагонална основа, която служи за мост между нашия свят и Ада“. От една стара полицейска папка извади снимки на някакви подозрителни кръгове от камъни е боровинкови храсти и кръст, където, по думите на едни стар пазач на дивеч, са лагерували двамата френски туристи четири дни, преди да бъдат убити. (Много други свидетели твърдят, че двамата са лагерували в сечището Скопети поне една седмица.) По-късно следователите стигнаха до извода, че каменните кръгове нямат никаква връзка със случая. Джутари не беше съгласен с тях. Той предаде снимките на един „експерт“ по окултното. Главният инспектор представи заключенията на експерта в книгата си: „Когато кръгът от камъни е затворен, той представлява обединението на двама души, двама любовници, така да се каже, а когато е отворен показва, че двамата са избрани. Снимката на храстите и кръста показва убийство на двамата; хората са боровинките, а смъртта им е представена от кръста. Снимката на разпръснатите камъни показва разрушаването на кръга след убийството на двамата любовници“.

Щом разбра, че Пачани и компания са от Сан Кашиано, Джутари веднага реши, че щабът на сатанинската секта трябва да е някъде край това идилично малко тосканско селце. Той се зарови отново в документите и откри нова озадачаваща улика. През пролетта на 1997 година в полицията пристигнали майка и дъщеря, които разказали странна история. Те държали дома за стари хора „Вила Верде“, който се помещаваше в красива стара селска къща, заобиколена от градини и парк, на няколко километра от Сан Кашиано. Двете жени се оплакали, че един от обитателите на дома, художник с швейцарско-белгийски произход на име Клод Фалбриар, бил изчезнал, оставяйки стаята си разхвърлена, с огромна купчина подозрителни предмети по средата — неща, които може би имали нещо общо с Чудовището, включително нерегистриран пистолет и ужасяващи картини на жени с отрязани ръце, крака и глави. Двете жени напъхали принадлежностите на Фалбриар в кашони и ги донесли в полицията.