Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

При първите си показания под клетва Нези заяви, че Пачани му се хвалел как през нощта ходел на лов с пистолет, за да стреля по фазаните, които спят по дърветата. Това беше прието като поредната улика срещу Пачани, защото доказваше, че селянинът, който отричаше да има пистолет, всъщност е притежавал такъв — и без съмнение ставаше въпрос за „онзи“ пистолет.

Двайсет дни по-късно Нези внезапно си спомни още нещо.

В неделя вечерта на 8 септември 1985 година, когато се предполагаше, че са убити двамата френски туристи, Нези се връщал от пътуване и бил принуден да направи отклонение покрай сечището Скопети, защото магистралата Флоренция-Сиена била блокирана от ремонтни работи. (По-късно беше установено, че ремонтните дейности, които били затворили магистралата, бяха започнали през следващия уикенд.) Някъде между девет и половина и десет и половина вечерта Нези се намирал на около километър от сечището Скопети и бил принуден да спре на една пресечка, за да пропусне някакъв форд фиеста. Колата била розова или червеникава на цвят и той бил деветдесет процента сигурен, че зад волана седял Пачани. Вътре имало още един човек, когото не познавал.

— Защо не беше разказал за това десет години по-рано?

Нези отвърна, че тогава бил само седемдесет до осемдесет процента сигурен, а показания се дават само ако си доста сигурен. Сега, обаче, той вече е деветдесет процента убеден в онова, което е видял, и решил, че трябва да съобщи за това. По-късно съдията го похвали колко е съвестен.

Обикновено човек би предположил, че Нези, дребен търговец на пуловери, не би объркал цветовете. Но той не беше прав за цвета на колата на Пачани — тя не беше „розова или червеникава“, а чисто бяла. (Може би Нези се е объркал от показанията на свидетелите за червената алфа ромео, които бяха спомогнали за появата на прочутия полицейски портрет.)

Въпреки всичко показанията на Нези пратиха Пачани на един километър от сечището Скопети в неделя вечерта и това беше достатъчно, за да определи съдбата на селянина. Съдиите обвиниха Пачани в убийство и го осъдиха на четиринайсет доживотни присъди. Съдията обясни грешката на Нези с факта, че отражението на стоповете може да накара една кола да изглежда червеникава. Пачани беше оневинен за убийствата от 1969 година, защото прокурорите не бяха представили никакви доказателства, които да го свързват с това престъпление, освен факта, че е извършено със същия пистолет. Съдиите никога не зададоха въпроса как така Пачани се е сдобил с оръжието, при положение, че няма никаква връзка с тези убийства.

В 19: 02 часа на 1 ноември 1994 година председателят на съда започна да чете присъдата. Всички национални радиотелевизионни канали в Италия прекъснаха предаванията си, за да съобщят новината. „Виновен за убийството на Паскуале Джентилкоре и Стефания Петини — обяви председателят на съда, — виновен за убийството на Джовани Фоджи и Кармела де Нучо, виновен за убийството на Стефано Балди и Сузана Камби, виновен за убийството на Паоло Майнарди и Антонела Мильорини, виновен за убийството на Фридрих Вилхелм Хорст Майер и Уве Йенс Рюш, виновен за убийството на Пиа Джилда Ронтини и Клаудио Стефаначи, виновен за убийството на Жан-Мишел Кравейчвили и Надин Морио.“

Когато съдията обяви с гръмовен глас последната си дума „виновен“, Пачани притисна ръка към сърцето си, затвори очи и продума:

— Един невинен умира.

Един мразовит февруарски ден на 1996 година Марио Специ прекоси малкия площад пред казармата на карабинерите в градчето Сан Кашиано. Беше се задъхал и то не само заради цигарите „Голоаз“, които не спираше да пуши; беше облякъл тежък и изключително грозен балтон с ярки цветове, обсипан с ципове, коланчета и катарами, чиято единствена цел беше да прикрият същинската цел на дрехата. Мъничкото копче до яката всъщност беше микрофон. Зад глупавата пластмасова табелка на гърдите се криеше видеокамера. Между плата и подплатата бяха напъхани рекордер, акумулатор и кабели. Електронната апаратура, скрита в уплътняващия материал, не издаваше дори и най-слабо жужене. Техникът от телевизионната станция я беше активирал зад една каменна колона между изповедалнята и кръщелния купел в църквата „Колегията ди Сан Кашиано“. Вътре имаше само една куца старица, коленичила на молитвеното място пред пластмасовите свещи, които разпръскваха електрическата си светлина в сумрака.

През двете години след осъждането на Пачани Специ беше написал много статии, хвърлящи съмнение върху вината на селянина. Но това обещаваше да бъде новината, която ще засенчи всички новини.