Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

ФБР подчертаваше, че този тип серийни убийци често се опитва да контролира разследването посредством директен или неофициален контакт с полицията, представяйки се като информатор, изпращайки анонимни писма или контактувайки с пресата.

Друга част от анализа на ФБР обсъждаше тъй наречените „сувенири“ — телесните части и може би дребни украшения или бижута — които Чудовището взема от жертвите. „Тези предмети се вземат като сувенири и помагат на нападателя да преживее събитието в своите фантазии след определен период от време. Те се съхраняват продължително време и когато вече не са му необходими, те често се появяват на местопрестъплението или на гроба на жертвата. В някои случаи — отбелязваше сухо докладът, — убиецът може да погълне телесните части на жертвата, за да завърши процеса на обсебване“.

Един абзац беше посветен на писмото с частта от гърдата на жертвата, което бе изпратено на прокурор Силвия дела Моника. „Писмото може би показва, че нападателят се опитва да се подиграе на полицията, предполага, че гласността и вниманието към случая са важни за него и подсказва за нарастващото му усещане за сигурност“.

А що се отнасяше до пистолета, използван от Чудовището, ФБР пишеше, че „за него, може би, пистолетът е фетиш“. Използването на едно и също оръжие и кутии с патрони беше част от ритуалната природа на убийството и най-вероятно включваше специфично облекло и други аксесоари, използвани само при убийствата, които през останалото време се държат скрити някъде. „Общото поведение на нападателя на местопрестъплението, включително използването на определени аксесоари и инструменти предполага, че ритуалната същност на поредицата нападения е толкова важна за него, че той трябва да ги извършва по един и същи начин, докато не постигне удовлетворение“.

Това въобще не звучеше като нещо, извършено от Пачани, затова анализът на ФБР бе потулен и забравен.

През трите години от 1989 до 1992 Перуджини и неговите следователи се ядосваха все повече, че не могат да съберат достатъчно доказателства, за да обвинят Пачани. Най-накрая решиха да организират мащабно дванайсетдневно претърсване на дома и имота на селянина.

През април 1992 година Перуджини и хората му започнаха най-продължителното и най-напреднало в технологично отношение претърсване на имот в историята на Италия. От 9:50 сутринта на 27 април до обяд на 8 май 1992 година добре въоръжен отряд от елитни следователи обърна с главата надолу колибата и градината на Пачани: те прегледаха стените сантиметър по сантиметър, проверяваха за кухини под дворните плочи, огледаха всяка възможна кухина или дупка, претърсиха всеки килер, преобърнаха мебелите, леглата, столовете, диваните, гардеробите и бюрата, провериха под всяка една керемида, изкопаха с багер почти еднометров пласт пръст от градината и преслушаха с ултразвук всеки квадратен милиметър от земята, заобикаляща къщата.

Пожарникари провериха терена със специалните си уреди. Представители на частни фирми осигуриха метални детектори и високочувствително оборудване. Технически оператори направиха снимки на всички претърсени места. На мястото присъстваше и лекар, който да следи здравословното състояние на Пачани, защото се притесняваха, че раздразнителният селянин може да получи сърдечен пристъп по време на обиска. Доведоха и експерт по „диагностична архитектура“, който да определи къде в солидната на външен вид стена може да има скрита ниша или кухина.

В 17:56 часа на 29 април, когато изтощената полиция вече беше решила да прекрати претърсването „заради вероятността от проливни дъждове“, внезапно бе направено едно откритие. Руджеро Перуджини щеше по-късно да опише този триумфален миг в своята книга „Един обикновен човек“ (книгата, на чиято корица нимфата на Ботичели повръща кръв). „В късния следобед зърнах светлинка, един почти неуловим проблясък в земята“, пише главният инспектор.

Оказва се, че това е патрон „Уинчестър“ серия „Н“, напълно окислен. Тъй като не е бил изстрелван, не притежаваше характерния белег на гилзата, но имаше следи, които показваха, че е бил зареждан в оръжие. Патронът беше анализиран от балистичните експерти, които стигнаха до извода, че „не е невъзможно“ да е бил зареждан в оръжието на Чудовището. Не можаха да докажат повече от това.

Но то бе достатъчно. Пачани беше арестуван на 16 януари 1993 година и обвинен, че е Чудовището от Флоренция.