Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Приятелят на Специ излезе и се върна половин час по-късно с куп листи в ръка.

— Нищо не съм ти давал — каза той, подавайки ги на Специ. — Дори не сме се виждали.

Специ взе документите и отиде в лоджията на Пиаца Кавур. Поръча си бира и започна да чете. (Профилът беше преведен на италиански; аз трябваше да го преведа отново на английски, тъй като не можах да се сдобия с оригинала.)

„Академия на ФБР, Куонтико, Вирджиния, 22135. Молба за съдействие от Polizia di Stato Italiana относно разследването на ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ, FPC-GCM FBIHQ 00; FBIHQ. Подготвен беше следният изследователски анализ от специални агенти Джон Т. Дън младши, Джон Галиндо, Мери Ейлийн О’Тул, Фернандо М. Ривера, Ричард Робли и Франс В. Уогнър под ръководството на главен специален агент Роналд Уокър и членове на Националния център за анализ на бруталните престъпления (NCAVC).“

Документът носеше дата 2 август 1989 година.

„ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ/ наш файл 163А-2915“.

„Моля да отбележите — гласеше предупредителният предговор на американските експерти, — че настоящият анализ е създаден въз основа на материалите, предадени от вас и не трябва да се приема като заместител на пълното щателно разследване, както и не трябва да се счита за окончателен или изчерпателен“.

В анализа се споменаваше, че Чудовището не е единствено по рода си. Че този тип серийни убийци е познат на ФБР и те разполагат с база данни за него: самотен, сексуално импотентен мъж с патологична омраза към жените, който удовлетворява похотливите си копнежи чрез убийства. С характерния за правоохранителните органи сух стил, докладът на ФБР описваше възможните характеристики на Чудовището, обясняваше вероятните му мотиви и изказваше предположения как и защо убива, как избира жертвите си, какво прави с частите от тялото и дори включваше подробности като къде може да живее и дали или не притежава кола.

Специ четеше с нарастващ интерес. Започна да разбира защо анализът е бил потулен: той описваше портрет на убиец, който нямаше нищо общо с Пиетро Пачани.

В анализа се споменаваше, че Чудовището избира терена, а не жертвите, и че убива само на места, които познава много добре.

Най-вероятно нападателят се скривал и наблюдавал жертвите, докато те не се впускали в някакъв вид сексуална активност. Тогава нанасял своя удар, възползвайки се от елемента на изненадата, скоростта и оръжието, което можело веднага да извади жертвата от строя. Точно този метод е характерен за нападатели, които се съмняват в способността си да контролират жертвата, които се чувстват недостатъчно подготвени да контактуват с „жива“ жертва или усещат, че са неспособни за директен контакт.

Използвайки изненадата, нападателят стреля от упор, концентрира огъня първо върху мъжа, като по този начин неутрализира по-голямата опасност. Щом го отстрани, той се чувства по-уверен в нападението над жената. Множеството изстрели показват, че нападателят иска да види и двете жертви мъртви, преди да започне осакатяването на жената post mortem . Това е същинската му цел; мъжът представлява просто препятствие, което трябва да бъде премахнато.

Според анализа на ФБР Чудовището е действал сам. Предполагаха, че има досие, но за някакво незначително престъпление, като палеж или дребна кражба. Рисуваха го като не избухлива личност, която извършва агресивни нападения. Според тях не беше и изнасилван. „Нападателят е човек неопитен и несигурен в сексуалната сфера, който е имал ограничени сексуални контакти с жени“. Твърдеше се, че причината за загадъчното прекъсване на убийствата от 1974 до 1981 година е отсъствието на убиеца от Флоренция. „Най-вероятно нападателят е човек със средна интелигентност. Завършил е основно образование или еквивалента му в италианската образователна система. Има опит в работа, която изисква ръчен труд“.

По-нататък докладът продължаваше: „По времето, когато са били извършвани престъпленията, нападателят е живял сам в работнически квартал. И е притежавал собствено превозно средство“.

Но най-интересната част, дори и днес, си оставаше начинът, по който са извършени престъпленията, наричан от ФБР „почерк“. „Притежаването и ритуалът са от изключително значение за този тип нападатели. Това обяснява защо убитите жени са завличани на няколко метра от превозното средство, в което лежи партньорът им. Необходимостта да ги притежава, превърната в ритуал от нападателя, изразява яростта му, насочена към жените като цяло. Осакатяването на половите органи на жертвата представлява или сексуалната импотентност на нападателя, или презрението му към жените“.