Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Той се превърна в любимия заподозрян на Перуджини. Оставаше само да събере доказателства срещу него.

Инспекторът заповяда претърсването на дома на Пачани и откри нещо, което според него бе уличаващо доказателство — репродукция на „Пролет“ на Ботичели, прочутата картина, закачена в галерия „Уфици“, в която е изобразена и езическа нимфа, от чиито уста се сипят цветя. Картината напомни на Перуджини за златната верижка в устата една от първите жертви на Чудовището. Откритието толкова го впечатли, че той го използва за корица на своята книга за случая, която издаде след години — само че от устата на нимфата на Ботичели се лееше кръв вместо цветя. За подсилване на тълкуванието си Перуджини отбеляза също и плаката от порнографско списание, който беше закачен на стената в кухнята, обграден от снимки на Дева Мария и различни светци — на него гола до кръста жена бе захапала предизвикателно едно цвете.

Веднага след последното двойно убийство на Чудовището Пиетро Пачани беше вкаран в затвора по обвинение, че е изнасилвал дъщерите си. Това, според Перуджини, беше още една важна улика. Тя обясняваше защо през последните три години не бяха извършвани никакви убийства.

Но вниманието на инспектора беше привлечено най-вече от убийството през 1951 година. То беше извършено край Викио, родния град на Пачани, където Чудовището беше ударило два пъти. На пръв поглед убийството носеше неговия почерк: двама млади правят любов в колата си в гората Тасиная, когато са нападнати от убиеца, дебнещ от близките храсти. Тя е била едва на шестнайсет, красавицата на града и приятелка на Пачани. Любовникът й бил пътуващ търговец, който обикалял от град на град да продава шевни машини.

Но погледнато отблизо престъплението беше съвсем различно — кърваво, яростно и спонтанно. Пачани беше разбил главата на мъжа с камък, преди да го намушка с ножа. След това блъснал приятелката си на тревата и я изнасилил до мъртвото тяло на съперника си. Накрая метнал на рамо трупа на търговеца с намерението да го отнесе до близкото езеро. Но някъде по средата на полето се отказал и го хвърлил на земята. Криминалистите биха нарекли престъплението „неорганизирано“, противно на добре организираните убийства на Чудовището. Всъщност то беше толкова неорганизирано, че Пачани беше набързо заловен и осъден.

Убийството в гората Тасиная имаше древен привкус, престъпление от страст от някаква друга епоха. То може би е последната история за любов и убийство, обезсмъртена по традиционния тоскански начин. По онова време в Тоскана бил останал само един човек, който да практикува древната професия на cantastorie , или „певците на легенди“, един вид странстващи менестрели, които превръщат различните истории в песни. Алдо Феци обикалял из Тоскана облечен с яркочервено яке дори през августовските жеги, прескачал от град на град, от панаир на панаир, и пеел предания в рими, като едновременно с това показвал рисунки, илюстриращи действието. Феци композирал и много свои песни въз основа на различните истории, които бил събрал по време на пътуванията си; някои били весели, колоритни и нецензурни, докато други били трагични истории за ревност и убийство, отчаяна любов и кървави вендети.

Феци съчинил песен и за убийството в гората Тасиная, която пеел из северна Тоскана:

Перуджини смяташе за решаващо доказателство това, че Пачани, който наблюдавал двамата любовници от храстите, по-късно казал на следователите, че побеснял от гняв, щом видял как приятелката му оголва лявата си гръд пред съблазнителя; в този момент се хвърлил към тях. Това напомняше на Перуджини за лявата гръд, която беше изрязана при последните две жертви. Разголването на приятелката му, твърдеше той, е събитието, което отпушило жаждата за убийства на Пачани; тя се спотаила някъде в подсъзнанието му, само за да изригне отново години по-късно при подобни обстоятелства — когато забележи млади хора, които правят любов в кола.

Мнозина посочваха, че човек-десничар по-вероятно би се насочил към лявата гърда — а Чудовището се смяташе за такъв. Но това обяснение беше твърде елементарно за вкуса на Перуджини. Той пренебрегна първоначалните възстановки на престъпленията на Чудовището, които до голяма степен противоречаха на предположението, че Пачани е убиецът. И наистина, нямаше да е лесно да се свърже дебелият, нисък, алкохолизиран, набит стар селяк, който едва достигаше височина от метър и шейсет, с местопрестъплението в Джоголи, където убиецът се беше прицелил през процепа на прозореца, намиращ се на метър и осемдесет над земята. Още по-трудно беше да се постави този изкуфял селяндур на мястото на последното престъпление, в сечището Скопени, където убиецът беше надбягал двайсет и петгодишен младеж, който беше шампион сред аматьорите в сто метра гладко бягане. По това време Пачани беше на шейсет години, беше преживял сърдечен пристъп, пулмонален емфизем, и освен всичко останало, страдаше от хронична инфекция на ухото, спондилартроза, хипертензия, диабет и полипи по гърлото и бъбреците.