Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Останалите „уличаващи“ доказателства, които Перуджини и екипът му откриха в къщата на Пачани, включваха патрон за ловна пушка, две гилзи от снаряди (едната от които беше използвана вместо ваза за цветя), снимка на Пачани като млад, позиращ с пистолет в ръка, пет ножа, пощенска картичка от Каленцано, дневник, на чиято първа страница имаше грубо надраскана карта на път, който не можеше да бъде идентифициран, и купчина порнографски списания. Освен това той разпита няколко свидетели, които разказаха, че Пачани бил буен човек, бракониер, който на градските празненства не можел да си държи ръцете в джобовете и опипвал всички жени.

Но перлата в короната на уликите, открити в къщата на Пачани, беше една смущаваща картина. На нея беше нарисуван голям прозрачен куб, в който се намираше кентавър. Вместо глава, човешката половина на кентавъра беше увенчана с череп, и в дясната си ръка той държеше меч. Животинската част беше на бик, чиито рога образуваха лира. Това странно същество имаше едновременно мъжки и женски полови органи и огромни клоунски крака. То беше заобиколено от мумии, които приличаха на полицаи, а една от тях беше направила вулгарен жест. В ъгъла се беше намотала съскаща змия, която носеше шапка. А пред всичко това, най-показателни бяха седем малки кръста, забити в земята, заобиколени от цветя.

Седем кръста. Седемте престъпления на Чудовището.

Картината беше подписана „Пачани Пиетро“ и в заглавието й имаше правописна грешка: „Фантастичен сън“. Главен инспектор Перуджини предаде картината на един експерт по психологически изследвания. Заключението му беше: картината „съответства на личността на тъй нареченото Чудовище“.

През 1989 година Перуджини все повече стесняваше кръга около Пачани. Но преди да успее да му лепне етикет „Чудовището“, главният инспектор трябваше да обясни как пистолетът, използван при клановото убийство през 1968 година, се беше озовал в ръцете на Пачани. Той се справи с проблема по възможно най-простия начин: обвини Пачани в извършването и на това престъпление.

Съдия Марио Ротела, разследващият магистрат, наблюдаваше смаяно разследването на Перуджини, приемайки го като опит да изфабрикува чудовище от нищото, използвайки като отправна точка бруталната личност на Пиетро Пачани. Но опитът да го обвинят в извършването на двойното убийство през 1968 година, без да разполагат с доказателства, му дойде в повече. Това беше директна намеса в разследването на Сардинската следа. И като разследващ магистрат Ротела отказа да го одобри.

За разследването на Пачани инспектор Перуджини разполагаше с подкрепата на двама могъщи поддръжници: прокурорът Виня и полицията. Карабинерите поддържаха Ротела.

Борбата между Виня и Ротела, полиция и карабинери, най-накрая достигна своята кулминация. Виня водеше обвинението. Той твърдеше, че Сардинската следа е просто безплоден резултат от разследването на бръщолевенето на Стефано Меле и в продължение на години беше отвличала вниманието от главния проблем. Ротела и карабинерите трябваше да защитават разследването на Сардинската следа, но се оказаха в позицията на губещи. Бяха оставили главния си заподозрян Салваторе Винчи да им се изплъзне, след като получи оправдателна присъда в Сардиния. Ротела, със своето снизходително, надуто отношение и липсата на харизма, беше изключително непопулярен в пресата и обществото. Виня, от друга страна, се приемаше като герой. А на всичкото отгоре го имаше и Пачани — бруталния убиец, изнасилвана на дъщерите си, насилника на жена си, алкохолика, мъжът, който беше принудил семейството си да яде кучешка храна — същински звяр. За много флорентинци, дори да не беше истинското Чудовище, той в много аспекти се доближаваше до него.

Виня спечели. Полковникът от карабинерите, който ръководеше разследването на Чудовището, бе прехвърлен от Флоренция на друга позиция, а Ротела получи заповед да прекрати работата си по случая, да подготви заключителен доклад и да се оттегли. Според инструкциите докладът трябваше да изчисти сардинците от всякакви подозрения за участието им в убийствата, извършени от Чудовището.

Карабинерите се разгневиха от този обрат. Те официално се оттеглиха от разследването.

— Ако един ден — довери полковникът им на Специ — Чудовището се приближи до казармите ни с пистолет в ръка и парче месо, отрязано от жертвата му, нашата реакция ще бъде: „Иди в полицията, историята ти не ни интересува“.