Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Видеокамерата щеше да работи един час. През тези шейсет минути Специ трябваше да убеди Артуро Минолити, шерифът на казармата в Сан Кашиано, да проговори. Трябваше да накара човека да му каже истината за патрона, открит от Перуджини в зеленчуковата градина на Пачани. Минолити, като местен представител на карабинерите, беше присъствал на дванайсетдневното претърсване — единственият, присъствал на откриването на прословутия патрон, който не беше свързан със SAM или полицията.

Специ винаги се беше отнасял с отвращение към този тип журналистика и често се кълнеше, че никога няма да го направи. Това беше мръсна работа, беше си чисто изнудване заради сензацията. Но точно преди да влезе в казармата, където го чакаше Минолити, скрупулите му изчезнаха като светена вода от върха на показалеца. Тайното записване на Минолити може би беше единственият начин да се добере до истината или поне до част от нея. Залогът беше голям: Специ беше убеден, че Пачани е невинен и че тук става въпрос за мащабна съдебна грешка.

Специ спря пред входа на казармата и застана така, че камерата на гърдите му да може да снима табелата, на която пишеше „Карабинери“. Натисна звънеца и зачака. Някъде се разлая куче и студеният вятър обрули лицето му. Дори за миг не се замисли за опасността да го разкрият. Стремежът да се добере до сензацията го караше да се чувства недосегаем.

Вратата отвори мъж, облечен в синя униформа, който го изгледа внимателно.

— Аз съм Марио Специ. Имам среща с шериф Минолити.

Оставиха го да чака в някаква малка стая достатъчно дълго, за да може да изпуши още една цигара. От мястото си Специ можеше да види празния кабинет на чиновника, от когото се надяваше да измъкне истината. Забеляза, че столът пред бюрото, на който би трябвало да седи Минолити, беше придърпан надясно и набързо прецени, че камерата, която се намираше отляво на гърдите му, щеше да заснеме само стената. Помисли си, че щом седне, трябва небрежно да извърти стола си така, че да може да снима офицера на карабинерите, докато говори.

„Нищо няма да се получи“ — помисли си Специ, внезапно изпълнен с неувереност. Ситуацията напомняше холивудски филм и само групичка свръхентусиазирани кинаджии би могла да повярва в успешния край.

Минолити се появи. Висок, почти четирийсетгодишен мъж, облечен с модерен костюм и очила с позлатени рамки, които не можеха да скрият интелигентното изражение на лицето му.

— Извинете, че ви накарах да чакате.

Специ беше разработил план как да го насочи към важната тема. Възнамеряваше да го пречупи като се опита да събуди съвестта му на човек на закона и да погъделичка суетата му, ако такава съществуваше.

Минолити му посочи един стол. Специ пристъпи към него и с едно неуловимо движение го извъртя в необходимата посока. Настани се в него с лице към шерифа и остави цигарите и запалката си на бюрото. Беше сигурен, че Минолити вече е в обсега на камерата.

— Извинявам се, че така ви притеснявам — започна колебливо той, — но утре имам среща с редактора ми в Милано и търся нещо във връзка с Чудовището от Флоренция. Нещо ново, истинска новина. Сам знаете, може би по-добре от мен, че вече всичко е казано и никой не се интересува от тази история.

Минолити се намести в стола си и странно изкриви глава. Отмести погледа си от Специ към прозореца и обратно. Накрая потърси спасение в цигарите.

— Какво искате да знаете? — попита той, изпускайки дим през ноздрите си.

— Артуро — каза Специ, навеждайки се поверително напред. — Флоренция е малък град. Двамата се движим в едни и същи кръгове. Чуваме едни и същи слухове, това е неизбежно. Извинете ме за прямостта, но ми се струва, че имате съмнения относно разследването на Пачани. Сериозни съмнения…

Шерифът подпря брадичка върху ръката си и този път изкриви странно устни. След миг, като изблик на облекчение, потекоха и думите:

— Ами да… Имам чувството, че… Накратко, ако забележите някакво странно съвпадение, може и да го пропуснете. Ако са две, пак може да не им обърнете внимание. Когато обаче станат три, вече няма как да го приемете за съвпадение. А в този случай съвпаденията, или по-точно странните събития, са вече твърде много.

Под камерата сърцето на Специ ускори ритъм.

— Какво имате предвид? Да не би да откривате нещо нередно в разследването?

— Ами да. Вижте, аз съм убеден, че Пачани е виновен. Но от нас зависи да го докажем… Не трябва да се действа прибързано.

— Което означава?