Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Новините от разследването на Чудовището не секваха. Дори при липсата на някакво развитие Специ винаги успяваше да намери за какво да пише покрай слуховете, конспиративните теории и всеобщата истерия, които обграждаше случая.

Изобилстваха най-откачените слухове и най-невероятните конспиративни теории, свързани с медицинските професии и Специ пишеше за всички тях. Едно неуместно заглавие в „Ла Национе“ подхрани всеобщата лудост: „Хирургът на смъртта се завърна.“ Авторът се беше опитал да сътвори сензационна метафора, но мнозина я приеха буквално и слуховете, че убиецът може би е лекар, се засилиха. Изведнъж различни лекари се оказаха обект на злобни слухове и преследвания.

Някои от анонимните писма, получавани в полицията, бяха толкова подробни, че служителите на реда се чувстваха задължени да ги разследват, проучат и претърсят лекарските кабинети. Опитваха се да действат дискретно, за да предотвратят зараждането на нови слухове, но в малък град като Флоренция всяко разследване ставаше обществено достояние, подхранваше истерията и схващането, че убиецът е лекар. Общественото мнение започна да оформя портрет на Чудовището: образован и възпитан мъж от висшето общество, и то със сигурност хирург. Не беше ли заявил съдебният патолог, че операциите на Кармела и Сузана са били извършени „със замах“? Не се ли обсъждаше вероятността операциите да са били извършени със скалпел? Освен това самите престъпления се отличаваха с хладнокръвие и изключителна точност, което подсказваше за интелигентността и образоваността на убиеца. В други слухове се тиражираше предположението, че убиецът е благородник. Флорентинците винаги се бяха отнасяли с подозрение към своите благородници — и то до такава степен, че първата Флорентинска република им беше забранила да заемат обществени длъжности.

Седмица след убийствата в Бартолиновата ливада полицията, „Ла Национе“ и офисът на прокурора бяха връхлетени от внезапна вълна телефонни обаждания. Колеги, приятели и началници на известен гинеколог на име Гаримете Джентиле настояваха да получат потвърждение на нещо, за което цяла Флоренция говореше, но пресата и полицията отказваха да признаят: че той е арестуван по подозрение, че е убиецът. Джентиле беше един от най-прочутите гинеколози в Тоскана, директор на клиниката „Вила ле розе“ край Фиезоле. Според слуховете съпругата му беше открила в хладилника, скрити между моцарелата и руколата, ужасните трофеи, които беше взел от жертвите си. Слухът се беше разнесъл, след като някой бе подшушнал на полицията, че Джентиле държи пистолет, скрит в банков сейф; полицията тайно го претърси, не откри нищо, но служителите на банката започнаха да клюкарят и скоро мълвата се разпространи. Следователите усърдно отричаха, но не можаха да сложат край на приказките. Пред къщата на лекаря се събра тълпа, която трябваше да бъде разпръсната от силите на реда. Най-накрая главният прокурор бе принуден да направи изявление по телевизията, за да сложи край на слуховете, заплашвайки, че ще повдигне криминални обвинения срещу онези, които ги разпространяват.

По-късно същия ноември Специ получи журналистическа награда за работата си по случая. Той беше поканен в Урбино, за да получи наградата си — килограм от най-добрите бели умбрийски трюфели. Редакторът му го пусна да отиде чак след като Специ обеща да изпрати материал от Урбино. Далеч от източниците си и без никаква нова информация, той преразказа историите на някои от най-прочутите серийни убийци от миналото, като се започне с Джак Изкормвача и се завърши с Изверга от Дюселдорф. Накрая заключи, че Флоренция вече има свое собствено чудовище — и там, сред аромата на трюфели, той го кръсти с името, с което стана известно: il Mostro di Firenze , Чудовището от Флоренция.

Специ стана редовен кореспондент на „Ла Национе“ по случая с Чудовището от Флоренция, който предлагаше на младия журналист зашеметяващо разнообразие от истории и той се възползва максимално от тях. Следователите разработваха всички сигнали, без значение колко невероятно звучаха повечето от тях, и изкарваха наяве десетки особени случки, любопитни личности и странни инциденти, които Специ, познавач на човешките слабости, веднага улавяше и пресъздаваше в статии — истории, които останалите журналисти обикновено подминаваха. Статиите, които излизаха изпод перото му, бяха изключително забавни и макар повечето да представяха шантави и невероятни случки, всички те бяха истина. Материалите на Специ се прочуха с интересния си стил и откачени подробности, които оставаха в съзнанията на читателите дълго след като изпиеха сутрешното си кафе.