Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Други наистина вярваха, че Чудовището трябва да е монах или свещеник. Някакъв човек изпрати писмо до „Ла Национе“, в което обясняваше, че гилзите, намерени на местопрестъпленията, са стари и избелели „защото разни стари пищови и патрони сигурно лежат забравени от цяла вечност из тъмните ъгли на манастирите.“ Авторът на писмото отбелязваше нещо, което отдавна беше обект на обсъждане сред флорентинците: че убиецът сигурно е някой монах, подобен на Савонарола, който стоварва божия гняв върху младите заради разврата и покварата, в които са се потопили. Според него лозовата пръчка, забита в първата жертва сигурно е била библейско послание, свързано с думите на Йоан, че „всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва“.

Полицейските детективи взеха на сериозно теорията за Савонарола и тихомълком започнаха да проучват свещениците, които бяха известни с необичайните си навици. Няколко флорентински проститутки разказаха на полицията, че от време на време развличат някакъв свещеник с доста ексцентрични вкусове. Той им плащал щедро, но не за нормален секс, а за привилегията да им избръсне пубиса. Полицията беше заинтригувана, обяснявайки интереса си с това, че мъжът харесва да работи в бръснач в определената област. Момичетата знаеха името и адреса му.

В една мразовита неделна утрин малка група полицаи и карабинери в цивилни дрехи, водена от двама магистрати, влезе в една древна провинциална църква, която се кипреше в кипарисовата горичка сред прекрасните хълмове на югозапад от Флоренция. Групата беше приета в църковната ризница, където свещеникът тъкмо надяваше свещените си одежди, с които възнамеряваше да отслужи меса. Те му показаха съдебното разпореждане и му обясниха причината за посещението, заявявайки намерението си да претърсят църквата, градината, изповедалните, олтара, мощехранителницата и параклиса.

Свещеникът залитна и едва не се строполи на пода. Дори не се опита да отрече обвиненията за нощните си развлечения като дамски бръснар, но се закле с най-силни думи, че не е Чудовището. Заяви, че разбира желанието им да претърсят помещенията, но ги помоли да не разгласяват причината за идването си и да изчакат докато завърши месата.

Позволиха му да излезе пред енориашите си, придружаван от полицаите и следователите, които изслушаха цялата служба и се държаха като местни люде, които са дошли на църква. Те не изпускаха свещеника от очи, за да не се измъкне случайно по време на службата с някоя важна улика.

Веднага след като енориашите си тръгнаха, църквата беше претърсена, но следователите отнесоха със себе си само бръснача на свещеника, който беше почистван наскоро.

Независимо от огромния му успех като хроникьор на Чудовището, не всичко в живота на Специ вървеше добре. Свирепостта на престъпленията се беше загнездила дълбоко в съзнанието му. Той започна да сънува кошмари и взе да се страхува за безопасността на красивата си фламандска съпруга Мириам и малката им дъщеря Елеонора. Семейство Специ живееха в един стар манастир, превърнат в кооперация с апартаменти, която се намираше на близкия хълм, в самото сърце на територията, обхождана от Чудовището. Отразяването на случая изпълни главата му с мъчителни въпроси за доброто и злото, Бог и човешката природа, на които трудно можеше да намери отговор.

Мириам го подтикваше да потърси помощ и най-накрая той се съгласи. Но вместо да отиде на психиатър, Специ, ревностен католик, се обърна към един монах, който ръководеше клиника по психично здраве от килията си в порутен францискански манастир. Брат Галилео Бабини беше дребен човечец и носеше очила с формата на бутилка от кока-кола, които правеха пронизващите му черни очи да изглеждат огромни. Винаги му беше студено, дори през лятото, затова носеше опърпано дълго палто под кафявото си монашеско расо. Изглеждаше като изникнал от Средновековието, но си беше обучен психоаналитик с докторат от Флорентинския университет.

Брат Галилео комбинираше психоанализата с мистично християнство, за да помогне на хора, възстановяващи се от опустошителни травми. Методите му не бяха деликатни и той проявяваше неотстъпчивост в търсенето на истината. Имаше почти свръхестествен усет за тъмната страна на човешката душа. Специ го посещаваше през цялото време, докато траеше разследването, и ми каза, че брат Галилео спасил здравия му разум, ако не и живота му.

В нощта, когато бяха извършени убийствата в Бартолиновата ливада, двама души, които минавали наблизо, подминали червена алфа ромео на изхода на един от тесните, криволичещи провинциални пътища. Двете коли се разминали на сантиметри и двамата успели да видят ясно човека, който карал другата кола. Той бил мъж, разказаха по-късно на полицията, толкова изнервен, че лицето му било изкривено от тревога. Те дадоха подробно описание на криминалния художник, който създаде портрета на мъж с недодялани черти и изсечено лице. Изпъкнало чело надвисваше над странна физиономия с големи, страшни очи, крив нос и тънки устни, които бяха стиснати толкова силно, че наподобяваха права линия.