Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Журналистите направиха каквото бяха помолени. Нищо не се получи — поне така изглеждаше първоначално.

Същия този ден, след една продължителна, изпълнена със спорове среща, магистратите, отговарящи за случая, решиха да покажат портрета на заподозрения, нарисуван след двойното убийство в Бартолиновата ливада. На 30 юни бруталното лице на непознатия заподозрян се появи на първа страница във всички италиански вестници, заедно с описание на червената му алфа ромео.

Реакцията стресна следователите. Полицията, карабинерите, прокурорите и местните вестници бяха засипани от тонове писма и безброй телефонни обаждания. Мнозина разпознаваха в това грубо и зловещо лице свой конкурент в бизнеса или любовта, съсед, местен лекар или касапин. Чудовището е професор по акушерство, бивш шеф на гинекологичното отделение в болницата… — започваше едно от типичните обвинения. Друг пък беше сигурен, че извършителят е съседът му, който „беше напуснат от първата му съпруга, после от приятелката му, а после и от следващата му приятелка, и сега живее с майка си“. Полицията и карабинерите изпаднаха в отчаяние, опитвайки се да проследят всички улики.

Десетки хора се оказаха обекти на внимателен оглед и заподозрени. В деня, когато беше публикуван портретът, един месарски магазин с кланица близо до Порта Романа във Флоренция беше щурмуван от разярена тълпа; мнозина стискаха в ръце вестника с рисунката. Когато някой страничен човек се окажеше близо до тълпата, той отиваше до магазина, за да се увери със собствените си очи, и след това се присъединяваше към останалите. Наложи се да затворят кланицата за една седмица.

Същия ден един пицаджия от пицарията „Червеното пони“ също се превърна в обект на подозрение, защото приличаше необичайно много на полицейския портрет. Група момчета дойдоха в пицарията, понесли вестника със себе си, и започнаха да си правят шега с него, като го сравняваха със снимката, а след това ужасено тичаха навън. На следващия ден, след обяд, мъжът си преряза гърлото.

В полицията се обадиха трийсет и двама души, които идентифицираха като Чудовището един и същи таксиметров шофьор от стария флорентински квартал Сан Фредиано. Един полицейски инспектор реши да го провери; той се обади в таксиметровата компания и поиска да уредят точно този шофьор да го вземе и да го откара до полицейското управление. Там колата беше обградена от полицаи, които заповядаха на човека да излезе с вдигнати ръце. Когато шофьорът слезе от колата, всички зяпнаха от изненада: приликата му с портрета от вестника беше толкова голяма, че спокойно можеше да мине за негова снимка. Инспекторът отведе таксиджията в кабинета си и за негова изненада мъжът въздъхна с облекчение.

— Ако не ме бяхте довели тук — каза той, — щях да дойда сам веднага, след като ми свърши смяната. Откакто пуснаха тая снимка в пресата, животът ми стана ад. Всичките ми клиенти изведнъж решаваха, че искат да слязат по средата на пътя.

Разследването бързо установи, че таксиметровият шофьор няма как да е извършил престъпленията — приликата с портрета беше просто съвпадение.

На погребението на Паоло и Антонела се събра огромна тълпа. Кардинал Бенели, архиепископът на Флоренция, произнесе проповед, която се превърна в обвинение срещу съвременния свят.

— Изрекоха се много думи — подхвана напевно той — в тези трагични дни на чудовища, на лудост, на престъпления, извършени с немислима жестокост; но всички ние знаем много добре, че тази лудост не се появява от нищото; лудостта е ирационален и стихиен взрив в един свят, едно общество, което е изгубило своите ценности; и всеки следващ ден е още по-неблагоприятен за човешкия дух. И в този следобед ние сме се събрали тук, мълчаливи свидетели на една от най-ужасните победи над всичко добро у човека — завърши кардиналът.

Годениците бяха погребани един до друг, а между гробовете им беше поставена единствената снимка, на която бяха заедно.

Едно странно писмо се отличи сред лавината от обвинения, писма и телефонни обаждания, която засипваше щаба на карабинерите във Флоренция. В плика имаше само една пожълтяла, парцалива изрезка от стар брой на „Ла Национе“, в която се разказваше за отдавна забравено убийство на двама души, които правели любов в кола, паркирана в околностите на Флоренция. Двамата били застреляни с пистолет берета, зареден с патрони „Уинчестър“ серия „Н“, чиито гилзи били открити на местопрестъплението. Някой беше надраскал с химикал в полето: „Огледайте отново местопрестъплението“. Най-зловещото нещо в изрезката беше датата, на която е бил издаден вестникът: 23 август 1968 година.