Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Изплашен от истерията, обзела Флоренция, прокурорът реши да запази в тайна портрета от страх да не разпали лов на вещици.

Измина година от убийствата в Бартолиновата ливада, а разследването изобщо не напредваше. С наближаването на лятото на 1982 градът бе обхванат от тревога. Като по часовник в първата безлунна събота на лятото, на 19 юни 1982 година, Чудовището отново нанесе удар в сърцето на провинция Кианти, южно от Флоренция. Двете му нови жертви бяха Антонела Мильорини и Паоло Майнарди. Двамата бяха около двайсетгодишни, сгодени и щяха скоро да се женят. Те бяха непрекъснато заедно, заради което приятелите им ги наричаха с прякора „Винавил“, популярна марка лепило.

Двамата живееха в Монтеспертоли, град, известен със своите вина и бели трюфели, както и с няколкото удивителни замъка, които красяха околните хълмове. По-рано вечерта отишли на голяма младежка сбирка на Пиаца дел Пополо, където похапнали сладолед, пили кока-кола и слушали поп-музика, която в топлите съботни нощи се носеше от тонколоните на павилиона за продажба на сладолед.

По-късно Паоло успял да убеди Антонела да се разходят с колата из околностите, макар тя на няколко пъти да била заявила страха си от Чудовището. Те потеглили в кадифената тосканска нощ по пътя, който вървял паралелно с бързия поток, извиращ от хълмовете. Подминали портите на огромния замък Попиано с назъбените му стени, собственост от деветстотин години на графовете Гучиардини, и свили в един задънен път. Щурците свирели в топлата нощ, звездите блещукали над главите им, а тъмните стени от буйна ароматна растителност от двете страни на пътя им осигурявали усамотение.

В този момент Антонела и Паоло се намирали точно в географския център на онова, което би могло да се нарече карта на престъпленията на Чудовището, минали и бъдещи.

Възстановяването на престъплението показа какво се е случило по-нататък. Двамата приключили с любовната игра и Антонела се преместила на задната седалка, за да се облече. Паоло явно забелязал убиеца, който се появил точно до колата, натиснал педала за газта и поел с пълна скорост назад към изхода на затънтения път. Изненаданото Чудовище стреляло по колата, ранявайки Паоло в лявото рамо. Ужасеното момиче обвило с ръце главата на приятеля си, притискайки я толкова силно, че по-късно в косата му беше открита заплетената закопчалка на часовника й. Колата излязла на главния път на заден ход и попаднала директно в отсрещната канавка. Паоло превключил на предна предавка и се опитал да я изкара, но задните колела се оказали затънали в калта и само се въртели напразно.

Чудовището вече се намирало от другата страна на пътя и фаровете на колата го осветявали ясно. Той се прицелил хладнокръвно със своята берета и ги прострелял един след друг с два точни изстрела. Гилзите останали на пътя, отбелязвайки мястото, където е стоял. После прекосил пътя, отворил вратата и прострелял в главата всяка една от жертвите си. Извлякъл тялото на момчето на пътя, седнал на шофьорското място и се опитал да изкара колата от канавката, но тя била заседнала здраво. Отказал се да се занимава с нея и без да извърши обичайното осакатяване, побягнал към близкия хълм, захвърляйки ключовете на стотина метра от колата. Близо до тях следователите откриха празно шише от лекарството норзетам (пирацетам), диетична добавка, която се продаваше свободно в аптеките и за която се смяташе, че подобрява паметта и мозъчните функции. Не можеше да бъде проследена.

Чудовището беше поело огромен риск, извършвайки престъпния акт на главен път в съботната нощ, и беше успяло да се спаси само защото беше действало с невероятно хладнокръвие. По-късно следователите установиха, че поне шест коли бяха минали оттам по времето, когато е било извършено престъплението. На километър по-нагоре двама души бягали за здраве, възползвайки се от хладния нощен въздух, а близо до завоя, край замъка Попиано, била спряла друга кола, в която двама младежи разговаряли на светната лампа.

Следващата преминаваща кола спряла, предполагайки, че става въпрос за пътен инцидент. Когато медиците пристигнали, момичето било мъртво. Момчето все още дишало. То починало в болницата, без да дойде в съзнание.

На следващата сутрин прокурорът по случая Силвия дела Моника извика в кабинета си Марио Специ и още няколко журналисти.

— Имам нужда от вашата помощ — каза тя. — Искам да напишете, че момчето е откарано живо в болницата и е възможно да е дало някаква полезна информация. Това може да е изстрел в тъмното, но току виж подплашил някого и той направи погрешна стъпка, кой знае.