Дъглас Престън - Чудовището от Флоренция

Когато се появи Чудовището от Флоренция, флорентинците го посрещнаха с недоверие, силна болка, ужас и донякъде с извратен интерес. Те просто не можеха да приемат, че изключително красивият им град, физическо въплъщение на Ренесанса, люлката на западната цивилизация, е приютил подобен звяр.

Но най-вече не можеха да приемат мисълта, че убиецът може да е един от тях.

Вечерта на 22 октомври, четвъртък, 1981 година, беше дъждовна и необичайно студена. За следващия ден беше планирана всеобща стачка — всички търговци, занаятчии и училища щяха да спрат работа в знак на протест срещу икономическата политика на правителството. Затова вечерта хората се отдадоха на забавления. Стефано Болди отиде в къщата на приятелката си Сузана Камби, двамата вечеряха заедно с родителите й и после той я заведе на кино. След киното двамата паркираха колата си край Бартолиновата ливада западно от Флоренция. Стефано познаваше мястото, защото беше израснал в този район и като дете беше играл тук.

През деня тук идваха пенсионерите от града, обработваха малките си зеленчукови градини, наслаждаваха се на чистия въздух и разменяха клюки. Нощем пристигаха и си тръгваха автомобили с младежи, търсещи уединение. И естествено беше пълно с воайори.

През ливадата минаваше селски път, който свършваше насред лозята. Точно там паркираха колата си Стефано и Сузана. Пред тях се издигаше високият тъмен масив на планината Калвана, а отзад се долавяше непрекъснатият тътен от трафика по магистралата. Тази нощ звездите и месечината бяха покрити с облаци, които хвърляха тъмните си сенки върху всичко наоколо.

В единайсет часа на следващата сутрин една възрастна двойка, която беше дошла да полее зеленчуковата си градина, първа откри престъплението. Черният фолксваген голф блокираше пътя, лявата врата беше затворена, стъклото беше напукано, дясната врата зееше широко отворена — аранжировката беше абсолютно същата както при предишните две убийства.

Специ пристигна на местопрестъплението малко след полицията. И отново полицаите и карабинерите не си направиха труда да оградят терена с полицейска лента и да спрат достъпа до мястото. Всички — журналисти, полиция, прокурори, съдебният патолог — обикаляха напред-назад и се опитваха да пускат лишени от хумор шеги, в опит да разсеят ужаса си от видяното.

Скоро след като пристигна Специ забеляза един познат полковник от карабинерите да пуши една след друга американски цигари, облечен в сиво, кожено яке, закопчано до врата срещу есенния хлад. В ръката си държеше камък, който беше намерил на двайсетина метра от мястото на престъплението. Камъкът имаше форма на пресечена пирамида с височина три инча, направена от гранит. Специ разпозна подпорката за врата, често използвана в старите тоскански къщи през горещите лета да придържа вратите отворени, за да става течение.

Въртейки камъка в ръка, полковникът се приближи до Специ.

— Тази подпорка е единственото значимо нещо, което открих тук. Ще я прибера като улика, тъй като друго няма. Може пък да я е използвал, за да разбие стъклото на колата.

Двайсет години по-късно това най-обикновено парче камък, взето случайно от полето, щеше да се озове в центъра на едно ново ексцентрично разследване.

— Нищо друго ли не открихте, полковник? — попита Специ. — Никакви следи? Земята е мека и подгизнала от влага.

— Покрай първия ред лозя намерихме отпечатъци от гумени ботуши, които вървят перпендикулярно на пътя и стигат право до голфа. Взехме отливка от отпечатъка. Но и двамата добре знаем, че всеки може да го е оставил… също както този камък.

С голяма неохота, но верен на дълга си да наблюдава всичко със собствените си очи и да не предава информация втора ръка, Специ се приближи да огледа убитото момиче. Тялото й беше завлечено на десетина метра от колата и върху него, също както при предишните убийства, беше работено на учудващо открито място. Тя беше зарязана в тревата с кръстосани на гърдите ръце, осакатена по същия начин като останалите.

Жертвите бяха прегледани от съдебния патолог Морио Маури, който заключи, че разрезите в областта на пубиса са направени със същия нащърбен инструмент, който наподобява водолазен нож. Той отбеляза, че също както при предишните убийства и тук няма следи от изнасилване, блудство с тялото или наличие на семенна течност. Мобилният отряд събра девет гилзи от патрони „Уинчестър магнум“ от земята и още две от пода на колата. Изследването им доказа, че всичките са били изстреляни от същия пистолет, който е бил използван при двете предишни убийства, заради уникалния белег на ръба, направен от ударника.